и др.) по дължината на нещо. Багета на дамски чорапогащник.
3. Спец. Специална пръчка от лоза, леска за търсене на подпочвени води, руди и др.
4. Спец. Вид дълъг тънък френски хляб. Обикновеният хляб, ако се постави в камерата веднага след покупката в прясно състояние, може да се запази до шест месеца .. Луксозният хляб — френски, багета и др., трябва да се консумира до един месец. ВЖ, 1999, бр. 42, 12.
5. Архит. Вид декоративен корниз с изпъкнал профил.
6. Муз. Палка с топка накрая за биене на тимпани и барабани.
7. Муз. Диригентска палка.
— От фр. baguette.
БАГЛАМА`1 ж. Диал. Панта на врата или прозорец. Полежа [Въла], що полежа, мета се насам, мета се натам, па току стана дебнешком, хвана вратата, подигна я, та да не скърца багламата, отвори, излезе и пак я подигна. М. Георгиев, Избр. разк., 74. Харачар Петка затвори / вов тези мазе дълбоки; / Петко врата изкърти, / вратата с багламите. Нар. пес., ПСп, 1885, кн. ХIII, 142.
— Тур. bağlama.
БАГЛАМА`2 ж. Диал. Малка тамбура с три струни. Що имаше едно гърче, / ни се мирит, ни се токмит, / току шетат кроз Владово; со баглама не свируват / и со уста не пеюват. Нар. пес., СбБрМ, 327.
— Тур. bağlama. — Друга форма: байлама`.
БА`ГНЕНЕ, мн. -ия ср. Диал. Отгл. същ. от багня се.
БА`ГНЯ СЕ, -иш се, мин. св. ба`гних се, несв., непрех. Диал. Агня се. Багнят ли се агнетата и зимата е вече нащрек. Но, случва се, изстине, че и дръвчетата измръзват. М. Яворски, ХСП, 32. Една вечер Вълко каза: — Сърните скоро ще започнат да се багнят. Трябва да следим няколко, за да хванем едно сърне. Ем. Станев, ПЕГ, 87.
БА`ГРА ж. Книж. 1. Обикн. мн. Цвят, окраска. Листата на липите и дивите кестени пъстрееха с различни багри — от ясножълто до мораво. Д. Ангелов, ЖС, 172. Мастиленосинята вода постепенно просветля, избистри се и багрите й се запреливаха от светлосиньо до светлозелено. О. Бояджиев, П, 42. Беше се съмнало вече. На изток небето пламтеше в червени багри. М. Марчевски, ОТ, 490. Къде беше видял Енравота това нежно червено, ..? И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила. А. Дончев, СВС, 208.
2. Вещество, което служи за оцветяване, боядисване или за рисуване; багрило, боя. Помпейците са употребявали земни багри, охри и .. черна, с които може да се живописва много добре. Изк., 1950, кн. 3, 214. И като спряха [шлеповете], почнаха да пренасят по каменния бряг сребърни съсъди, дълги прътове калай, тежки торби сол и багри за плат и кожа. Н. Райнов, КЦ, 96. На една стена висеше образа в златно кръжило на Ивана Асеня II, зписан с маслени багри от немайсторска ръка. Ив. Вазов, Съч. XIV, 18.
3. Прен. Обикн. мн. Изразителни, изразни средства, които придават яркост, живост на речта или музиката; колорит. Думите говорят не само със своето значение, а и с всички гласни и съгласни, с всички свои багри, в които чувствуваме бита, местността, епохата. Н. Лилиев, Съч. III, 109-110. Любомир разправи на Алфред Коен всичко за Евгений и за неговия баща. Разправи го, като засилваше багрите, като украсяваше разказа си с възгласи за нещастието, за характера на Евгений. П. Спасов, ХлХ, 338.
БАГРЕВИНА` ж. Рядко. Книж. Руменина. Но Младенов си стоеше тих и спокоен, само по челото му едва видимо играеше нервна багревина. Д. Немиров, Д №9 , 108.
БА`ГРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който се отнася до багра, цвят, боя; багров, цветови. Особеност на родопското тъкано изкуство е и неговото многообразие .. И най-малката махала в Родопите има своята традиционна багрена легитимация в торбите и престилките. Н. Хайтов, ШГ, 109. В отделни ранни пейзажи се прокрадват по-сурови тонове, които нарушават багрената хармония. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Посетителят на изложбата отново остава очарован от багрената обвивка в картините на Майстора, от силно наситените колоритни гами, които понякога стигат до първичната сила на баграта. НК, 1963, бр. 19, 6.
2. Рядко. Пурпурночервен, пурпурен; багров. Багрено чергило, украсено с едри, извезани със златна сърма лъвове, се диплеше като шатър над цялата колесница. Ст. Загорчинов, ДП, 234. Иван Табаков рисува с еднакво умение, с подчертано лирично чувство морското крайбрежие, багрените залези. ВН, 1958, бр. 2131, 4.
БА`ГРЕН м. Диал. Акация. Под багрените на кафене „Централ“ заговорихме с шабленските старци за някогашния народен бунт срещу десетъка на Радославов. А. Каралийчев, НЗ, 206. Кога за пръв път срещнах погледа ти — стори ми се: виждам през цъфналия багрен синьото небе над роден край. Ив. Кирилов, Съч. П, 178.
— Друга форма: ба`грем.
БА`ГРЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от багря и от багря се; боядисване. Багренето представлява съвкупност от физични и химични процеси, при които текстилните материали променят своя цвят. Н. Недев и др., ХБ, 5.
БАГРЕНИ`ЦА ж. Истор. Дълго наметало от скъп пурпурночервен плат, носено
