Page:RBE Tom1.djvu/593
прил. Рядко. През който няма валежи. Безвалежен период. Безвалежно време. Безвалежно лято.
БЕЗВЕ`ЖД, -а, -о, мн. -и, прил. Който е без вежди или със слабо забележими вежди. По кръглото му, русо, безвеждо лице пробягваха нервни тръпчици. Г. Караславов, ОХ IV, 186. Стева нищо не отвърна. Само захапа по-силно влажния край на цигарата и смръщи безвеждото си чело. Ст. Дичев, ЗС I, 566.
БЕЗВЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. 1. Който не вярва в съществуването на бог; безбожен. Тогава нека не са сърдим на народа, дето той са явява безверен и не показва почет не само към черковата, но и към нейното учение. СбПер. п 1, 114.
2. Който е от друга, чужда религия, вяра, който няма истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверен. — Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние християните. Ст. Загорчинов, ДП, 222. За нашето отечество и слава, / за нашата свобода и държава, / да си пролеем вси кръвта, / да си добием волността / от нашите тирани / безверни мюсюлмани. Д. Чинтулов, СбДЧ, 183.
3. Който не е верен някому; неверен. Той [честният човек] не ся подкупува, а оставя на бездушни и безверни хора да ся продават комуто щат. Й. Груев, СП (превод), 315.
БЕЗВЕ`РЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Безверник.
БЕЗВЕ`РИЕ, мн. няма, ср. 1. Рядко. С предл. в. Отсъствие на упование, на вяра в някого, в нещо; неверие. Тази зрелост ме изненадваше, но съвсем не ме очароваше. Това бе зрелост на откровения цинизъм и на онуй безверие в хората, което някои наричат трезвост. Б. Райнов, ДВ, 54. Характерно за символизма е безверието в силите на човека, дълбокият песимизъм, абстрактността. Лит. XI кл, 6.
2. Остар. Отсъствие на вяра в бога; безбожие. Потопът на безверието залива света. .. Ето исихасти, ето адамовци… Умопомрачение, безумие, зараза на заблуждение обфаща духовете, и ние сме безсилни. Ив. Вазов, Съч. XIII, 124-125. Още преди Освобождението в средите на интелигенцията и намиращите се под нейно влияние млади занаятчии и търговци съществуваше и безверие, но външните форми на религиозно благочестие, .., бяха спазвани от всички, дори и от явни неверници. Ив. Хаджийски, БДНН И, 178. Идете в Париж, разгледайте неговия живот, .. вие ще да видите яростен материализъм, съвършено безверие, безразсъден атеизъм. Знан., 1875, бр. 16, 250-251.
БЕЗВЕ`РКА ж. Остар. Безверница.
БЕЗВЕ`РНИК, мн. -ци, м. 1. Рядко. Човек, който не вярва на никого или в нищо. Нито македонското освободително дело, нито писателската слава, нито животът, в който той се бе възвърнал, го привличаха и радваха: останал си бе предишният безверник, страдалецът от „Нощ“. М. Кремен, РЯ, 526. Безверник обади се тоже: / — Живота? Един празен шум е! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 142.
2. Остар. Човек, който не вярва в съществуването на бог; безбожник, атеист. Всред селото ни сега се издига хубава бяла черква, с кубе и камбана, но двете хиляди селяци, .., се делят на две: на безверници и на езичници. О. Василев, ЖБ, 15. Безверниците често ся хвалят, че не вярват ученията на библията и че и без тях те са честити. ИЗ, 1877, 181.
3. Остар. Човек от друга, чужда религия, вяра, човек без истинска вяра (от гледна точка на лицето, което говори); неверник. Синове на някогашни най-благочестиви паши и бейове — забравили и рода, и Пророка — по цели нощи с безверници ядат и пият. П. Тодоров, И II, 29. — От обителта дойдоха тая сутрин избягали иноци, агарянци нападнали отново братята — с развълнуван глас изрече думите си Теодосий .. — Войводата каза самата истина, царю, — подвзе тихо Теодосий. — Тракия е пламнала от четири страни от тия безверници. Ст. Загорчинов, ДП, 382. Тия жени [туркините] бяха много нежни към децата си и към нас, малките безверници, и винаги ни черпеха с ошав и айран. К. Константинов, ППГ, 23.
БЕЗВЕ`РНИЦА ж. Жена безверник.
БЕЗВЕ`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. За който не се знае нищо; незнаен, неизвестен. Сред просторните нивя, градини и гори, над пропилените безвестни вече гробове и пепелища из кървавото минало, все по` се оживяваха сега подновяваните градовце и села. А. Страшимиров, Съч. I, 251. Но спят те в хладен сън / безвестни и бездомни. Ив. Вазов, Съч. I, 105. // Който не е познат, известен; неизвестен, непознат. О знам, че мойте нови песни / ще отлетят безследно; знам, / че, отзив слаб на час голям, / те ще заглъхнат пак безвестни. Ив. Вазов, Съч. V, 79.
БЕЗВЕ`СТНО нареч. Рядко. Без вест, без да се знае къде и как. Но кой знай дали скръб за мъртвия, оплакан, / им дните по-коси, или за живий син, / опора останал в живота им един — / и сам той запилян безвестно на чужбина… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 121. Лежа в тревата и тихичко шъпна ти името — / десета година откак си безвестно заминала. А. Разцветников, Ст, 108.
БЕЗВЕ`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безвестен; неизвестност. Какво ще стане — безразлично нам е! / Безвестност
