черна на врата ни тропа… Ив. Вазов, Съч. III, 167.
БЕЗВЕ`ТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. През който не духа вятър; тих. Времето беше тихо, безветрено. Само шумът на мътната река тревожно отекваше в дефилето. Б. Несторов, АР, 40. Августовският ден беше безветрен и горещ. Ем. Станев, ИК I, 423. Спокойно, безветрено утро, сякаш откраднало покоя на нощта. А. Христофоров, А, 51.
2. В който не духа вятър. И тя често обикаляше двора и търсеше онова безветрено кътче, където тютюневите семенца, скрити под рогозките, ще покълнат още през февруари. Н. Каралиева, Н, 149. В тоя ранен час Владайскота дефиле е прохладно и безветрено. Л. Стоянов, X, 144.
БЕЗВЕ`ТРЕНО нареч. С гл. съм в З л. ед. Означава, че някъде не духа вятър. Тук е винаги безветрено, рядко падат мъгли и когато навали сняг, той не се задържа за дълго. Б. Несторов, СР, 49.
БЕЗВЕ`ТРИЕ, мн. няма, ср. Книж. Състояние на атмосферата, при което няма вятър; затишие. Най-сетне призори [бурята] утихна. Настъпи безветрие, но разгневеният океан все още ръмжеше сърдито. Гр. Угаров, ПСЗ, 662. Купищата пепел от пожарището, останали неразвени поради пълното безветрие, се вдигнаха нагоре от нагорещения въздух и скоро съвсем затъмниха полесражението. А. Дончев, СВС, 642. След едно малко безветрие, .., духнал попътен вятър, платната ся надули и корабите тръгнали към запад. Лет., 1873, 123.
БЕЗВИ`ЗОВ, -а, -о, мн, -и, прил. Който се извършва без виза, при който не се изисква виза. — На кого трябва да дам паспорта за визата? — На никого — .. — В България сега има безвизов режим. Б. Райнов, НН, 356. Безвизова зона.
БЕЗВИ`НЕН, -нна, -нно, мн, -нни, прил. Остар. Книж. Невинен. Ако ти е драго, че си възбудил в сръцето на една злосчастна и безвинна мома любов, която не може да даде друг плод освен скръб и срам, то е най-греховно самохвалство. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 92.
БЕЗВИ`ННО. Остар. Книж. Нареч. от безвинен; без вина. Мене ма боли сърцето, Сократе, че ти умираш безвинно. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 200.
БЕЗВКУ`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. За храна, питие — който няма хубав, приятен вкус; блудкав. Месото пристига замразено. Също е и с рибата, птиците, яйцата. Оттам и безвкусните гозби. Просто не изпитваш никакво удоволствие от яденето. Г. Белев, КВА, 192. Хлябът беше черен, безвкусен. Г. Караславов, Избр. съч. V, 175. Месото на тия морски зверове е много тлъсто и на едение безвкусно. П. Кисимов, OA I (превод), 145.
2. Прен. Който не отговаря на естетическите изисквания; при който няма проява на естетически вкус. Пречеше му една празна керамична ваза с безвкусни резедави шарки на оранжев фон. Той я взе и я пъхна под бюрото. Ем. Манов, ДСР, 337. В него [паметника] имаше нещо безвкусно, парвенюшко, което караше хората да се усмихват. Д. Димов, Т, 651. Безвкусна обстановка. Безвкусно облекло. Безвкусна шега.
БЕЗВКУ`СИЕ, мн. няма, ср. Рядко. 1. За храна, питие — отсъствие, липса на приятен вкус. Поради всички известни и неизвестни причини за безвкусието на ханджийското вино от него остана за Вандо Мачока повече, отколкото му се полагаше в други такива случаи. Т. Харманджиев, KB, З6О.
2. Прен. Отсъствие, липса на естетически вкус. Противоп. вкус. Тая статуя, която отдалече прилича на гигантски кръст и се вижда от всички краища на Рио, е образец на безвкусие и бездарност. Св. Минков, ДА, 70. От старите паметници поколенията се учат, възхищават им се и черпят самочувствие в борбата с безвкусието. Ал. Гетман, ВС, 44.
БЕЗВКУ`СИЦА ж. 1. Само ед. Проява на безвкусие (във 2 знач.), на липса на естетически вкус. Противоп. вкус. Такова изящество, вкус и простота има само в източната поезия. То трябва да се култивира у нашите пирографи, .. Техните произведения с малки изключения дразнят с примитивизма и безвкусицата си. НК, 1958, бр. 39, 3. Когато една вечер пътувах с такси по Бродуей .., мене ми се стори, че се намирам в някакъв тунел от електрически светлини — .. студени, изморяващи и отблъскващи поради претрупаността си и пъстрата безвкусица. Г. Белев, КВА, 142.
2. Произведение на изкуството, в което няма проява на естетически вкус. Вазов беше голям поет и значителен художник .., поради което той никога не изненадва с някаква безвкусица. С. Казанджиев, СбАСЕП, 520.
БЕЗВКУ`СНО нареч. 1. Без приятен, хубав вкус. Противоп. вкусно. Бързо се наситих на безвкусно сготвената, според мен, американска храна и затова започнах да посещавам различни други ресторанти. Г. Белев, КВА, 176.
2. Без естетически вкус. Облечен безвкусно. Безвкусно обзаведен апартамент.
БЕЗВЛА`С, -а, -о, мн, -и, прил. Рядко. Книж. 1. Който няма коса, косми на главата; плешив, безкос. До безвласия старец Ескулап шъпнеше нещо Маркомир. Н. Райнов, ВДБ, 91.
2. Рядко. За лице — по който няма косми, брада; безбрад. Единият от тях [конниците], с набръчкано и безвласо лице на скопец .., замаха ръце към момчето. Ст. Загорчинов, ДП, 335.
