БЕЗБАНДЕРО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За стоки — който е без бандерол, без обвивка, за който държавата не е взела акциз. — Какви контрабанди? — заинтересува се Василев. — Ами че, безбандеролните цигари. Параходът е пълен с цигари. П. Спасов, ХлХ, 319-320.
БЕЗБЕ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Безопасен, сигурен. Аз си мислех, че съдбата на това семейство е съдбата на хиляди други семейства тракийски, които до днес не могат да си найдат безбедно пристанище. Ив. Вазов, Съч. IX, 47.
БЕЗБЕ`ДНО нареч. Остар. 1. Без беда; безопасно. Един арменец, приятел, му помогна да избегне из тоя отстранен град и да достигне безбедно Смирна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 21. А напролет, за да имат войските римски леснотия да минуват през Дунава скоро, безбедно .. — направил над тази река здрав голям камен мост. Г. Кръстевич, ИБ, 79. Но за да живее някой спокойно и безбедно трябва да живее правилно. У, 1871, бр. 9, 129.
2. Без лишения, добре материално. Успях да му издействувам една службица, от скромната заплата на която би могъл да преживее безбедно с фамилията си. Ив. Вазов, HP, 59. Катя добре знаеше, че и с половината от уговорената сума би могло да се следва безбедно. Ст. Чилингиров, РК, 257.
БЕЗБЕ`ДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който не е изложен на беди, бедствия, злополуки. Никой от них [уните] не оре, нито сее и в къща или в колиба никога не седят без някоя голяма нужда, защо не ся имат за безопасни и безбедствени под покрив. БКн, 1859, март, кн. 1, 143. Всяко дело / народно — частно дело е на някой / искател на безбедствено и бързо / забогатяване! Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3 и 4, 178.
БЕЗБЕ`ДСТВЕНО. Остар. Нареч. от безбедствен; без беди, без злополуки; безпрепятствено. Морето беше ли много смущено? Който знае добре да плува, преминува безбедствено. ВУХБ (превод), 29. Честит е, думам, защото само чрез такава безпорочна младост ще може, .., да встъпи смело, безбедствено в житейското поприще. Ил. Блъсков, ДБ I, 38.
БЕ`ЗБЕЛИ` нареч. Диал. Без друго, несъмнено. Аз ви оправдавам… Друг някой, безбели, е бил / тоз, който е рогача там свалил / във забранено от закона време. Д. Подвързачов, Б, 38.
— Тур. besbelli.
БЕЗБО`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не вярва, който отрича съществуването на бог. Богобоязливите потомци на Сита, сина Адамова, много время не ся сближавали с безбожните потомци Каинови. Г. Йошев, КВИ (превод), 6.
2. Който постъпва безсъвестно, нечестно; безсъвестен, нечестен. Македонски се затюхка и заохка; хвана да псува безбожните крадци. Ив. Вазов, Съч. VI, 52. Толкова по-силно вярваше, че той [Гюлчето] е роден да се бори със злото на тоя свят. А злото беше въплътено в стария сребролюбив кмет, .. и в безбожния лихвар Кендибаш. Ц. Церковски, Съч. III, 227. Богатство, стока и др., когато са в ръцете на сурови и безбожни грабители, могат да заслепят чловека. У, 1871, бр. 9, 135-136. // Който е характерен за човек, който постъпва безсъвестно, нечестно. Ачигъозлията момче скъсало тефтерите и пренесло чуждата стока в своята къща .. Сички знаеха отпосле подробно как е станала работата, но никой не казваше на крадецът в очите, .., че той е извършил безбожно дело, .., не било прилично да се говори така. З. Стоянов, ЗБВ I, 69-70. Побързах да се обърна към Вас, господин Министре, за да Ви предупредя и помоля да не бързате с това безбожно и несправедливо уволнение. Ст. Грудев, АБ, 203. — Но, представи си, аз трябва да окрам благодетеля си, който ме обича като син; .. Тури се на мое място и ще разбереш, колко тая кражба е безбожна… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 54.
3. Разг. За означаване много висока степен в проявата на качеството, изразено със същ., към което се отнася; изключително голям, извънредно голям. Дорина. За вас той е светец, но вярвайте ми вие: / безбожен лицемер под маската се крие. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 156. Безбожен лъжец. // Разг. За сума, пари — прекалено голям, неумерен. Даваше пари с безбожна лихва, даваше една крина жито за две и за десет. Й. Йовков, Ж, Д945, 198. Голяма част от донесената му в Чикаго стока стои още в митницата. Няма средства да я изтегли — искат му безбожно мито. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 44-45. Безбожен наем. Безбожна цена.
БЕЗБО`ЖЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Безбожие (в 1 знач!). Почит към всичко, що е священо, в тях е заместена с сляпо безбожество, незачитание към стари, към закон. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 67.
БЕЗБО`ЖИЕ ср. 1. Отричане съществуването на бог, богове, неверие в бога; атеизъм, безверие. А вън от това има и чисто расови причини, които тласкат испанеца към крайности .. Краен идеализъм, краен материализъм и крайно безбожие, което стига до богохулство. Б. Шивачев, Съч. I, 26.
2. Остар. Престъпно, безсъвестно деяние, престъпна постъпка. И така Светослав повеле, и низвергоха патриарха от една гора висока, и убиха го немилостивно. И това безбожие като видоха болгарете, изпъдиха го от царството. Хр. Павлович, Ц, 54.
