борба. Г. Райчев, Избр. съч. I, 152.
2. Който не говори, не казва нищо; безмълвен, мълчалив. При другото, и красноречивият и пламенен език на Каблешкова омайваше душите на членовете, които от два часа насам безгласни и зяпнали го слушаха. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 38. Отец Изидор седи прегърбен и безгласен. Колата меко се търкаля. Ц. Лачева, СА, 50. После пак го водиха пред изпитовачите .., и трите пътя остана ням и безгласен на всичките им питания. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 22. Тука мълкна старец Теофил, а децата със слъзи на очите останаха и они от сожале-ние безгласни. С. Радулов, НД (превод), 111. • Обр. Околните чардаци стояха безгласни. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 56.
3. Поет. Който не е изразен с думи; безмълвен. Скръбен си поете... в твойта душа страстна I виждам, ври, клокочи море скръб безгласна. Ив. Вазов, Съч. III, 40. Аз знам, че в пламнали вълни ще гина, / душата ти ще диря плачущ, може би, / в боязън и в копнение безгласно, / и в теб ще найда вечната чужбина... Д. Бояджиев, Ст, 28.
4. Прен. Който не изразява своето мнение, мисли, схващане, а безропотно се подчинява. Кадрови офицер, Антон Стоянов бе свикнал да борави с безгласна, безволева, безпрекословно подчинена войнишка маса. Г. Караславов, ОХ IV, 517. И иска всякога да ги държи в своите ръце като безгласни роби. Т. Влайков, Съч. III, 100. И тя е била млада невеста, безправна, доведена като втора жена, гледала чужди деца, мъчила се, .. Страдала е като всички тукашни жени и е била безгласна. Б. Несторов, АР, 210.
О Безгласна буква1. Остар. Буква, която не се произнася в края на думите — ъ, ь. Безгласен пистолет; безгласна пушка. Пистолет или пушка, които стрелят без шум. > Безгласна буква<a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a>. Разг. Пренебр. Човек, чието мнение не се признава, не се зачита от никого. — Аз съм безгласна буква, ама ако питаш мене, ей на такива като нея трябва да се дават ордени. Ст. Даскалов, СЛ, 425.
БЕЗГЛАСНО нареч. 1. Без глас, без шум; беззвучно, безшумно. Всеки ден трябваше да чупи волята си, .. Тогава тя се скриваше в килията, плачеше безгласно или пък стоеше така, уморена, мълчалива. Ст. Дичев, ЗС, 598. Мина още един човек, все тихо и безгласно, и той се изгуби. Ив. Вазов, Съч. ХХП1, 174. Смениха караула пред вратата на стаята му. Смяната стана съвършено безгласно. Г. Караславов, ОХ IV,
безгласно
БЕЗГЛАСНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от безгласен.
БЕЗГОР, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Остар. В който няма гора, който е без гора. Оние народи, които населяват безгори пустини . ., са дължни да насадят из земята си дървета. Знан., 1875, бр. 7, 105.
БЕЗГОРИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Остар. Отсъствие, липса на гори. Ако мокротата и суровият климат зависят от пространните гори, то сушата зависи от без-горието. Знан., 1875. бр. 7, 105.
БЕЗГРАМОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. 1. Който не знае да чете и пише; неграмотен. Дори до женитбата си тя е била безграмотна — в Сопот нямало още девическо училище. Ив. Вазов, ВМ, 8. Питал го той где си са учил, без да знае, че сиромах Кочо бе безграмотен, други му четеше, а той учеше ролята си наизуст. 3. Стоянов, ЗБВ I, 269.
2. Който е с много правописни и граматически грешки; неграмотен. Имаше нещо трагично в това безграмотно, несвързано писмо. Ив. Вазов, Съч. X, 149.
3. Който няма елементарни познания в дадена област; невеж, неграмотен. Безграмотен политически.
БЕЗГРАМОТНО. Остар. Нареч. от безграмотен (във 2 и 3 знач.); неграмотно. Молим нашите учени да бъдат снизходителни и да ни прощават, ако някак пишем по-просто или, както що казват някои си, безграмотно. У, 1870, бр. 1,5. Но от материала на сборника му ний виждаме, че г. Чо-лаков никак не разбира важността и значението на народното умотворство, защото, ако отистина отоирваше, той не щеше да има в сборника си тъй безграмотно събран, нареден и издаден материала. Н. Бончев, Съч. I, 134.
БЕЗГРАМОТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Качество или проява на безграмотен; неграмотност. Те са тъй убоги тия преводи,.. И добре са сторили преводачите им, че са скрили имената си, защото за своята безграмотност те скоро би се озовали да другаруват с името на знаменития Сем-ков. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 188-189.
БЕЗГРАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е много просторен и не може да се обхване с поглед; оезкраен, безпределен, безконечен. Дълбоко вдъхвах планинския сутринен въздух и благославях небето — ясно, чисто и безгранично, проснало се над мене южно небе. П. Михайлов, ПЗ, 190. Аз погледнах назад. Дунавът блестеше посред една безгранична, .. , зелена, цветуща долина. МС, 1883, кн. 4, 12. Безгранична шир. Безгранични простори. • Като същ. безграничното ср. Окован в ограничеността на режими, обвързаности, безизхо
безграничен
<a name="bookmark0"><a href="#footnote1">1</a> </a> Без да говори; безмълвно, мълчаливо. Очите им се срещнаха. „Но как така?“ — попита я той безгласно. Ст. Дичев, ЗС I, 616. Наставникът млъкна и събранието на младите му слушатели стоеше безгласно и неподвижно за много време. П. Кисимов, OA I (превод), 172.
