— улучи да прояви барутния си нрав Тодор Камаринов. Д. Вълев, З, 158.
◇ Барутен погреб. Книж. Нещо, което може всеки момент да предизвика беда, катастрофа (обикн. бунт, въстание, война и под.).
БАРУТЕ`Ц, мн. няма, м. Умал. от барут; малко барут. Йото брадата, водачът на кервана, изровил пушката си изпод парцалите в колата, подсипал барутец на кремъка, вдигнал я и гръмнал. О. Василев, ЖБ, 6. Всеки трябва да си приготви я пушчица, я пищов, да си смаже ножа и ятагана, барутец и фишеци да си има, че ако по Великден ни нападнат да колят, няма да оголим врата си под ножа им, нали? П. Стъпов, ЖСН, 27.
БАРУТЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Разг. Избухлив, сприхав, несдържан. И двамата избухват, и двамата барутлии. П. Незнакомов, БЧ, 152.
БАРУ`ТНИК мн. -ци, м. Диал. Съд, обикн. направен от говежди рог, в който се носи барут; барутница.
БАРУ`ТНИЦА ж. 1. Съд, в който в миналото са съхранявали барут. Какво не видяха в този музей! Снимки от старото Търново, портрети на бунтовници, документи от революционните борби, носии, вещи на борци за свобода, стари пушки, ятагани, барутници, пищови, писма на революционери, макети на крепостни стени, царски палати, църкви и стари къщи. П. Стъпов, ГОВ, 189. Петко разбра, разкопча силяха и подаде на четника желязната, изписана с калай, барутница: — Вземи! Ст. Сивриев, ПВ, 53.
2. Склад за барут; барутен погреб.
БАРУТХАНА` ж. Остар. 1. Фабрика, работилница за барут. Всяка работа в правянието на барута ся върши в особни здания, .. Но ако и да става толкова предпазвание, пак понякога ся изхвърлят на въздух цели барутхани, и ся избиват всичките колкото ся намерват вътре на работа. ИЗ 1874-1881, 1882, 134.
2. Склад за барут; барутен погреб.
— От тур. baruthane. — Друга форма: барутана`.
БАРУТЧИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от барутчия. Устабашията Добри Братой държеше и тюфекчийските, и барутчийските дюкяни. Д. Яръмов, БП, 72.
БАРУТЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Производител или продавач на барут. Барутчии със сергиите си седяха с купове кремици, огнила и барут. Н. Бончев, ТБ (превод), 20. Затвориха са дюкяните на тюфекчиите и барутчиите, тъй като се разбра, че те не работят само за аскера. Д. Яръмов, БП, 138.
БАРУ`ШКА ж. Диал. Кожен калпак. На главата си и зиме, и лете носеше барушка с ниско дъно. Кр. Григоров, ТГ, 113. Бай Ангел е нахлупил кафявата си барушка чак до ушите. РД, 1950, бр. 109, 2.
— От фр. barège през рум. bareş, bariş.
БАРХА`Н м. Геол. Геогр. Дюна в континенталните пустини, която има форма на сърп с рога, обърната в посока на вятъра, под чието действие се образува и движи; материкова дюна, континентална дюна. Когато дюните са отдалечени една от друга, вятърът придвижва по-леко техните краища. Така дюната придобива сърповидна форма. Такива дюни се наричат бархани. Геогр. VIII кл, 1965, 92.
— От казах, през рус.
БА`РХАТ м. Остар. Кадифе. С декарха дойдоха и десет души слуги с две коли, препълнени с бархат и скъпа покъщнина. П. Константинов, ПИГ, 33.
— Рус. бархат.
БА`РХАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Остар. Прил. от бархат; кадифен. Напъти дава Жозефу добър бархатен жилет за то, че стоял зле на него. С. Радулов, ГМП (превод), 76.
БА`РХЕТ м. Мъхеста памучна тъкан. Жените се обличаха еднакво .. Обличаха се лете в басма и зиме в бархет. М. Грубешлиева, ПП, 33. Пристигне ли камионът на селкоопа със стоки от районния съюз, събират се и всичко искат да видят. Окото им не може да се насити на пъстроцветните басми и бархети. Н. Каралиева, Н, 108. Бархет за пижама.
— От нем. Barchent.
БА`РХЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, и -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от бархет. Сутрешният хлад я събуди и тя, треперейки в бархетната си нощница, стана и притвори прозореца. Д. Кисьов, Щ, 70. Едно малко момиченце с дълга бархетна рокличка и червена кърпа, .., тъкмо се беше изкачило по стълбата с голям котел вода. Л. Александрова, ИЕЩ, 16-17. Бархетена пижама. Бархетени пелени.
БАРХЕТИ`Н м. Подобна на бархет памучна тъкан, мъхеста от лицевата страна. Пенюар от бархетин.
БА`РЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бар1 (в 3 знач.); малък бар1. Вечерта преди отплаването пиха в едно неголямо барче заедно с неколцина партизани. Н. Антонов, ВОМ, 32. По-нагоре са барчетата с бюфети и по две-три масички. В тях е почти празно, движението и пъстрите групи са на улиците, които наподобяват пазарище. Пл, 1969, кн. 6, 88.
2. Малко заведение, обикн. част от учреждение, хотел и др., в което се продават кафе, напитки и закуски; бюфет. Но когато влязох в хола на хотела, разбрах, че няма да издържа, и се упътих към барчето в подземието. С. Северняк, В ДС, 12. — То при нас е една лудница, но .. като стегнат барчето и го заредят с вносна бира, ще седнем и ще си
