млад барон1. Все още не помръкваше, продължаваше да пленява и властвува Джемовият прословут чар. Въпреки жалката храна, която му предлагаха тия чужди замъци, населени с кучкари, оръженосци и най-много барончета, въпреки усамотението и неизвестността. В. Мутафчиева, СД, 230.
БАРОСКО`П м. Физ. 1. Уред* за измерване загубата от теглото на потопено в газ тяло.
2. Остар. Барометър.
БАРОСТА`Т м. Физ. Уред, който регулира автоматично температурата в инсталации в зависимост от налягането.
— От гр. βάρος ’тежест’ + στατός ’стоящ, поставен’.
БАРОТЕРМОМЕ`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Физ. Живачен термометър с много ситни деления, който се използва за определяне приблизителната височина на дадено място по температурата, при която кипи водата на това място (в зависимост от атмосферното налягане).
БАРС, ба`рсът, ба`рса, мн. ба`рсове, след числ. ба`рса, м. Бозайник от семейство котки, подобен на леопард, със светлосива пухкава козина на тъмни петна, който обитава високопланинските райони на Централна и Средна Азия. Panthera uncia. Барсът е много рядък хищник, поставен под строга охрана. ПЗ, 1981, кн. 10, 33.
— Тюрк. през рус. барс.
БА`РТЕР м. 1. Търг. Вид компенсационна сделка между две държави за взаимна доставка (размяна) на стоки с еднаква стойност, при която не се извършват реални валутни плащания. Бартерите допълнително стимулират промишлеността. С, 1998, бр. 2042, 1.
2. Разш. Размяна на стоки с еднаква стойност.
— Англ. barter.
БА`РТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Търг. Който се извършва чрез бартер. Бартерна сделка. Бартерно разплащане.
БАРТЕРИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Търг. Извършване на търговски операции чрез бартер. Предстои споразумение с Турция .. за бартеризиране на износ на електрическа енергия. Кап., 1999, бр. 50, 67.
БАРУ`ГА ж. Диал. Локва. Мари Йово, моме Йово, / не найде ли нейде вода, / нейде вода каква да е, / макар да е от баруга? / Да измиеш бяло лице. Нар. пес., СбНУ XL, 40.
БАРУ`ЖКА ж. Диал. Умал. от баруга; малка баруга.
БАРУ`Т м. Взривно вещество, което се използва като боен заряд на огнестрелно оръжие, за пълнеж на снаряди, патрони, както и самостоятелно за експлозии. Така нарежда Панайот войвода: ако чуете, че народът се е дигнал, не чакайте нито час и се вдигайте и вие. .. кой с каквото може. .. — към Сливен! Там ще намерите и оръжие, и барут. Ст. Дичев, ЗС I, 478. За да разкъртва камъните, си служеше с барут. Й. Йовков, ВАХ, 87. Имаме куршум и барут, / и тънки пушки бойлийки, / и тънки саби френгийки. Нар. пес., СбГЯ, 15. Бездимен барут.
◇ Държа (пазя, запазвам) барута <си> сух. Книж. Намирам се в пълна бойна готовност; готов съм да посрещна всяка изненада за бой. — За тия гадове само бой, па да видим тогава дали ще смеят много често да вирят опашка. Ние държим барута винаги сух, но трябва да се пазим от техните предизвикателства. В. Нешков, Н, 373.
Замирисва / замирише на барут. Появяват се признаци за близко избухване на война, на бойни действия. Ако сичките тия слухове, известия и явни политически симптоми се развиват по-нататък, то скоро около нас ще да замирише на барут, Хр. Ботев, Съч. 1929, 268.
Мирише на барут. Има опасност от конфликт, съществуват признаци за избухване на близка война, на бойни действия. Кавалерийският разезд, .., внезапно изскочи зад завоя .. Тревогата обхвана всички .. — Казах ли ти аз, че мирише на барут — смееше се Андон. Ем. Станев, ИК III и IV, 233.
Не съм помирисвал / помирисал барут. Разг. Не съм участвувал в бойни действия, в сражение. Той бе дал живота си за тази държава, бе спасил нейната военна чест и затова сега тя трябваше да го подкрепи срещу претенциите на този тип, който не бе дори помирисал барут, а продължаваше да скубе и обира хората, които проливаха кръвта си, за да може той да живее. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 430.
Язък за барута. Разг. Употребява се, когато са положени напразни усилия за нещо.
— Тур. barut.
БАРУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е от или на барут. Стреляше с къси редове по окопчетата на войниците и усещаще отдавна забравената миризма на изгорелите барутни газове в картечната кутия. Ем. Станев, ИК III и IV, 402. Куршумите свиряха над селото, ..; тънка мъглица от барутния дим са образуваше над селото. З. Стоянов, ЗБВ П, 25. Дълбаеха [войниците] с длета якия гранит и от време на време скалите разтърсваха барутни взривове. Г. Райчев, Избр. съч. II, 39.
2. Който е предназначен за съхраняване на барут. Петко поздрави войниците, после поиска да го заведат в барутните погреби, а оттам отиде при крепостните батареи. Ст. Сивриев, ПВ, 104. Барутен склад.
3. Прен. За характер, нрав — избухлив. Но Иван Мравов нямаше острия, барутен характер на сержанта Антонов, мека и сантиментална беше душата му. Й. Радичков, ВН, 111. — Стига си лял сълзи, Йордане, ами обясни на щаба как изтървахме Кирилка
