галерия с дълги аркади. Р, 1927, бр. 255, 3. Разкошният цветник, който се варди с голяма любов, е разпространен даже и под аркадите на галерията. Знан., 1875, бр. 5,
2. Място, галерия, оградено от колони, стълбове, свързани с арки. Споменах одеве мимоходом за новата черква .. Зданието й, .., е покрито с куршум и от три страни е заобиколено с аркада от мраморни колони и с мраморна постелка. Ив. Вазов, Съч. XV, 26.
— От фр. arcade.
АРКАДА`Ш м. Остар. и диал. 1. Другар, побратим. — Та там тия дни минаха такива хайдути .. Аз не съм ги видял — .. — но мои аркадаши, овчари, дойдоха в селото, та разправяха. Ст. Дичев, ЗС, 481. — Беят иска да измоли от великия падишах милост за теб и за твоите аркадаши .. М. Марчевски, П, 32. — Ех, думаше той на аркадашите си, като имам такъв хубавец момък, той, с тази си хубост, кой знае коя богатска дъщеря ще запали и примами. Ил. Блъсков, ПБ I, 15.
2. Свойско обръщение към мъж. — Бе Матаке, бе аркадаш, ти ли си? Й. Йовков, ВАХ, 33. „Ти какъв си и откъде си, бе аркадаш?“ Ем. Манов, ДСР, 42. — Работа ли търсите, аркадаши? — В. Геновска, СГ, 58.
— Тур. arkadaş.
АРКАДА`ШИН, мн. аркадаши, м. Остар. и диал. Аркадаш. Той е бил до такава степен войнствен човек, щото всякога е наричал своият аркадашин Хюсеина-Авнипаша „баба“. Хр. Ботев, Съч., 1929, 268-269.
АРКАДАШЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. и диал. Другарство, дружба. — Еха-а-а-а! Буюр, буюр, Кондо-ага. Де да забележим, че си дошел, а? .. Едно време дядо Нойко, бог да го прости, не забравяше аркадашлъка, ама синовете… Ха заповядай! Д. Немиров, Б, 99-100.
— Тур. arkadaşlık.
АРКА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Архит. Прил. от аркада.
АРКА`ДИЯ ж. Книж. Обикн. в съчет.: Блажена Аркадия. Място, обикн. красиво и спокойно, където човек се отпуска и живее безгрижно.
— Гр. собств.
АРКА`Н м. Остар. Въже с примка на единия край, употребявано за ловене на коне или на други животни от разстояние, а също и за хващане на пленници; ласо. Псето бе хванато с аркана. Ив. Вазов, Съч. X, 9. Те залагаха примки, копаеха дупки, маскираха се, приготвяха колчаните със стрели, копията, мечовете, арканите. Д. Линков, ЗБ, 37.
— От тат. през рус. аркан.
АРКАНСИ`Л, мн. няма, м. Козметично средство за оцветяване на мигли. Сега пред дъската стоеше студентката с ондулирани коси и дълги, почернени с аркансил мигли. Тонич, СбСт, 229.
— Вер. от фр. arc en cil.
АРКАТУ`РА ж. Архит. Редица малки декоративни арки по фасадата на сграда или върху стена на помещение*, обикн. под корниза или като част от него.
— От нем. Arkatur.
АРКА`ШКА м. Простонар. Пренебр. Безгрижен несретник, безделник. — Виждах те често с разни аркашки да се скиташ из столицата. Г. Караславов, Избр. съч. X, 123. — Цепих дърва на баба Тонка и тя ми я подари — смутолеви той. Тогава Хасан стана и му се скара: — Бива ли така, бе аркашка! .. Ние толкова време хляб ядем от нея, а ти. .. Скоро да върнеш лъжицата на жената. Г. Караиванов, ЮМ, 70.
— От рус. собств.
АРКБУТА`Н м. Архит. Конструктивен елемент във форма на полуарка, изграден на външната стена на сграда за предпазване на стена от напора на сводовете.
— Фр. arc-boutant.
АРКЕБУ`З м. Истор. Старинно ръчно огнестрелно оръжие с дълга цев, през която е било зареждано, с фитилно запалване.
— От ит. archibuso.
АРКЕБУЗИ`Р м. Истор. Войник, въоръжен с аркебуз.
— От нем. Arkebusier.
АРКИ`Ч м. Диал. Голям, едър овен; коч.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
А`РКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от арка. Аркова извивка. Аркова основа.
АРКОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид на арка. „Св. Пантелеймон“ е малка еднокорабна постройка, засводена с як полуцилиндричен свод, разделен на няколко части от релефно изградени арковидни пояси. Ст. Михайлов, БС, 144.
АРКО`ЗИ мн., ед. (рядко) арко`за ж. Минер. Пясъчници, изградени от кварц и фелдшпати, понякога със слюда; аркозни пясъчници.
— От фр. arkose.
АРКОЗЕ`Н, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Минер. Който е образуван, съставен от аркози. Аркозни пясъчници.
АРКОЗОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Минер. Който наподобява аркозите. Аркозоподобни скали.
АРКООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Подобен на арка. Аркообразна рамка.
АРКОПА`Л м. 1. Синтетичен млечнобял термоустойчив материал, подобен на фин порцелан, за изработване на чаши, чинии и др. домакински съдове. Сервиз от аркопал.
