АРГОНА`ВТИКА, мн. няма, ж. Остар. История на похода на аргонавтите.
— От Т. Р. Коджов, Речник, 1890.
АРГОНА`ВТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с аргонавтите. Аргонавтски поход.
АРГО`С м. Църк. Временна забрана на духовник да извършва богослужение. — Да ме аргосат? Кой? Владиката?… Аз на владиката плюя!… Па и на аргосът му, па и на господът му! Ив. Вазов, Съч. XXV, 127.
— От гр. ἀργός ’който не е зает, неработещ.’
АРГО`САМ. Вж. аргосвам.
АРГО`СВАМ, -аш, несв.; арго`сам, -аш, св., прех. Църк. Наказвам свещеник, като му забранявам временно да извършва богослужение; налагам аргос. — Ти да мълчиш, попе, че пак ще те аргосат. Ив. Вазов, Съч. XXV, 127. аргосвам се, аргосам се страд.
АРГО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Църк. Отгл. същ. от аргосвам и от аргосвам се.
АРГОТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. Дума или израз, свойствен на определено арго.
— От фр. argotisme.
АРГОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Езикозн. Който е характерен за арго. Арготичен обрат. Арготичен израз.
АРГУМЕ`НТ м. 1. Книж. Довод в подкрепа на някаква твърдение. Но за да убедиш другите, не е достатъчно само голата вяра, нужни са факти, аргументи. Сл. Трънски, Н, 106. Г.* Огнянов категорически ми заяви, че по причина на извънредна преумореност не е в състояние да играе. Никакви мои увещания, молби, аргументи не помогнаха. Ив. Вазов, ПЕМ, 107. Привеждам аргументи в полза на нещо. △ Убедителен аргумент.
2. Лог. Съждение, което се привежда като доказателство за истинността на друго съждение, концепция, теория.
3. Мат. Независима променлива величина, от чиито стойности зависят стойностите на функцията. Аргумент на функция.
— От лат. argumentum през рус. аргумент и нем. Argument. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.
АРГУМЕНТА`ЦИЯ, обикн. ед., ж. Книж. 1. Привеждане на аргументи, доводи в подкрепа на теза, становище, мнение и под.; аргументиране. Не се нуждае от аргументация твърдението, че Русия и Австрия правели опити да се намесят в румелийската анархия не за да подобрят положението на влашките селяни. В. Мутафчиева, KB, 221. Тук ще приемем без специална аргументация следните постулати, с оглед на които вестникарската реч ще се приема за по-ефективна. БЕз, 1999-2000, кн. 2, 40. Аргументацията на неговата теза беше убедителна.
2. Събир. Сбор от аргументи, доводи в подкрепа на нещо. Против сериозните аргументи на автора могат да се приведат сериозни възражения. Но срещу неговата строго научна постановка и разработка на интересуващия ни въпрос трябва да се излезе също така със строга научна аргументация. П. Делирадев, В, 37.
— От лат. argumentatio ’доказателство’ през рус. аргументация и нем. Argumentation.
АРГУМЕ`НТИКА ж. Рядко. Книж. Съвкупност от аргументи в подкрепа на някакво твърдение, които се привеждат от някой автор или в някое произведение. От 1871 г. насам си пробиха път и в научната, и в учебната литература не само общият възглед на Дринов върху началата на Българското възраждане, но и неговата аргументика. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 32.
АРГУМЕНТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Привеждам аргументи, доводи в подкрепа на нещо; обосновавам, мотивирам. — След моето изключване от партията, което аргументира така блестящо като представителка на градския комитет, тя дойде да ме пита имам ли условия за работа! Д. Димов, ЖСМ, 39. аргументирам се страд.
АРГУМЕНТИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. Привеждам аргументи, доводи, за да защитя мнението, становището си; обосновавам се, мотивирам се. Тоя възрастен, почти безкнижен човек не би могъл и не се опитваше да се аргументира, да бъде убедителен. К. Константинов, ППГ, 308.
АРГУМЕНТИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от аргументирам като прил. Книж. Който е подкрепен, обоснован с убедителни аргументи; обоснован, мотивиран. Аргументирана защита. Аргументирано искане.
АРГУМЕНТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от аргументирам и от аргументирам се; обосновано, мотивирано.
АРГУМЕНТИ`РАНО нареч. Книж. С аргументи, с доводи; обосновано, мотивирано. Има много предположения и тълкования на тази мистерия. И до днес някои изследователи на Запад са склонни да защищават тезата за отвличане на Соколски, теза, аргументирано оборена в един от трудовете на българския патриарх Кирил. Т. Жечев, БВ, 205. Още по-обстойно и по-аргументирано е застъпил същата теза Н. Пушкаров в статията* си „Витоша през ледниковата епоха“. П. Делирадев, В, 32.
АРГУМЕНТИ`РАНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на аргументиран; обоснованост, мотивираност. Аргументираността на тезата му не е достатъчна. △ Той се защити с блестяща аргументираност.
А`РГУС м. Остар. Книж. Строг, бдителен пазач (по името на Аргус, стооко чудовище
