Page:RBE Tom1.djvu/394

От Читалие
Версия от 12:03, 14 август 2013 на Haripetrov (беседа | приноси) (Одобрена)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


2. Прен. Обикн. мн. Книж. Апостроф (във 2 знач.).

— От гр. ἀποστροφή ’отклонение’.


АПОСТРОФИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Предизвикателно прекъсвам речта, говоренето на някого с остра дума или забележка. — Не повтаряй, Кольо, всичко е ясно — обади се някой между кожарските работници. — Не е ясно! — отвърна гласчето .. Чу се смях и гимназистът се скри между другарите си. Хората се развеселиха. Кондарев помоли да не апострофират. Ем. Станев, ИК I, 66. — Ти обичаш да се надсмиваш и да апострофираш, когато друг говори. Д. Кисьов, Щ, 344. Слушателите често апострофираха докладчика. апострофирам се страд.


АПОСТРОФИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от апострофирам и от апострофирам се.


АПОТЕ`КА ж. Остар. Аптека. Когато изстине, парата ся обръща пак на вода и такава вода ся нарича дестилирана .. и ся употребява само в апотеките. С. Веженов, Хим. (превод), 19. В апотеките (спицариите) тоя газ, смесен с вода, се нарича нишадърен спирт. Знан., 1875, бр.* 2, 24.


АПОТЕ`МА ж. Мат. 1. Дължината на перпендикуляра, спуснат от центъра на правилен многоъгълник към която и да е от неговите страни.

2. Височината на триъгълника, който представлява една от стените на правилна пирамида.

3. Височината на трапеца, който е една от стените на правилна пресечена пирамида.

— От гр. ἀποϑη̆μα.


АПОТЕО`З м. 1. Истор. В античността — религиозен обред на обожествяване, причисляване на смъртни или на предмети към боговете. Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословяха и пеяха химни. Й. Йовков, Ж, 1920, 138.

2. Прен. Книж. Тържествена прослава на лица, събития или на предмети. Тази книга [„Моето пътуване по Стара планина“], .., сама е един възторжен апотеоз на хайдутството. Б. Ангелов, ЛС, 122. „Хаджи Димитър“ е апотеоз на един народ с велика душа, който от смъртта се възправя за живот. Г. Джагаров, ЛФ, 1956, бр.* 1, 1.

3. Театр. Заключителна масова сцена в театрално представление с тържествен характер.

— От гр. ἀποϑέωοις ’обожествяване’.


АПОТЕО`ЗА ж. Остар. Апотеоз. Представленето се свърши с величествена апотеоза, с възнесението на Маргарита в небесата. Ив. Вазов, Съч. XII, 191.


АПОТЕО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който се отнася до апотеоз (във 2 знач.). Едни от най-ярките особености в поезията на Д. Методиев са воюващият устрем, апотеозната гордост, .., неукротимата жажда за нравствено и за обществено съвършенство. Ив. Спасов, БС, 26.


АПОХРОМА`Т м. Физ. Най-съвършен обектив за микроскоп, фотографически или астрономически апарат, при който е отстранена сферичната и хроматичната аберация за три цвята от спектъра.


АПОХРОМА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Физ. Прил. от апохромат.

— От гр. ἀποχρω̄ματος ’безцветен’.


АПОЦЕ`НТЪР, мн. -трове, м. Астрон. Точка от орбитата на небесно тяло или изкуствен спътник, въртящ се около друго небесно тяло, максимално отдалечена от това тяло. След спускането в орбита „Луна — 10“ имаше следните параметри: височините на перицентъра и апоцентъра бяха равни на 2089 и 2752 километра.

— От гр. ἀπό ’далече’ + лат. centrum.


АПРЕ`СКИ мн., ед. (рядко) апре`ска, ж. Вид добре подплатени ботуши за сняг с дебела равна подметка. Гащеризоните навлизат в ски модата .. Особено елегантно е съчетанието им тон в тон с апреските. ВЖ, 2000, бр. 1, 15.

— Фр. aprles-ski.


АПРЕ`Т м. Спец. Препарат, който се използува при заключителната обработка на плат под формата на разтвори, емулсии или суспензии; апретура.

— От фр.* appret ’подготовка’.


АПРЕТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Обработвам плат със специални разтвори, емулсии и суспензии, за да получи красив вид, добър гланц, плътност и др. апретирам се страд.


АПРЕТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от апретирам и от апретирам се. Апретиране на платове.


АПРЕТУ`РА ж. Спец. 1. Окончателна обработка на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., за да получат определени качества; апретиране. Мокра апретура. Суха апретура.

2. Лъскавина на тъкан, кожа, хартия, прежда и др., която се получава при такава обработка.

3. Вещество за такава обработка; апрет.

4. Разг. Отдел в текстилното производство за апретиране на платове. Работниците от апретурата реализираха големи икономии.

— От нем. Appretur.


АПРЕТУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Спец. Прил. от апретура. Апретурна преработка на платовете. Апретурно отделение. Апретурен цех.


АПРЕТУРИ`СТ м. Спец. Специалист, който се занимава с апретиране на плат, кожа, прежда и др.


АПРИ`Л, мн. няма, м. Четвъртият месец от календарната година. На това място, ..,