си титла. Г. Белев, КВА, 326-327. Англосаксонски държави.
АНГЛОСАКСО`НЦИ мн., ед. (рядко) англосаксо`нец м. 1. Общо название на говорещите английски език народи във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканската република.
2. Рядко. Остар. Англосакси. Но римлянете, .. са се грижиле твърде малко за тая колония, и британците са биле принудени да се подчинат на англосаксонците. СбС, 13.
АНГЛОФИ`Л м. Привърженик и поклонник на английската нация, политика и култура. Известно беше, че той [Кумундурос] е ревностен англофил и като такъв би трябвало да одобрява въстанието, на което по силата на политическите противоречия английският външен министър лорд Ръсел даваше, макар и привидна, дипломатическа подкрепа. Ст. Дичев, ЗС I, 301. Христов, известен като англофил още отпреди, наскоро бе влязъл в политическия кръг „Звено“ — една отечественофронтовска групировка. Ем. Манов, ДСР, 10.
АНГЛОФИ`ЛКА ж. Жена англофил.
АНГЛОФИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от англофил. Англофилска политика.
АНГЛОФИ`ЛСКИ. Нареч. от прил. англофилски; като англофил. Зара наведе над фон Гайер бедуинската си глава и почна да му разправя поверително най-новите слухове между англофилски настроените обитатели на вилите. Д. Димов, Т, 354.
АНГЛОФИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Силна привързаност към всичко английско, преклонение пред английската нация, политика, култура и пр.
АНГЛОФО`Б м. Лице, което ненавижда английската нация и култура, противник на английската политика.
АНГЛОФО`БКА ж. Жена англофоб.
АНГЛОФО`БСТВО, мн. няма, ср. Омраза към всичко английско, към английската нация, политика, култура и пр.
АНГЛОФО`БСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до англофоб или до англофобство. Англофобска политика.
АНГО`ЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което по произход е от основното население на Ангола, държава в Югозападна Африка. В групата ни има двама анголци.
2. Гражданин, поданик на Ангола.
АНГО`ЛКА ж. 1. Жена, която по произход е от основното население на Ангола.
2. Гражданка, поданичка на Ангола.
АНГО`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с Ангола и анголците. Конгоанското правителство е признало анголско правителство в изгнание, начело с Роберто Холден. НД, 1963, бр. 163, 3.
2. Който по произход е анголец или е поданик на Ангола. Анголски гражданин. Анголски селяни.
3. Който се отглежда или произвежда в Ангола. Анголско кафе.
АНГО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от Ангора (град в Мала Азия, днес — Анкара, столица на Турция). • Като определение в сложни термини — название на особена порода питомни животни, които се отличават с мек и дълъг косъм. Ангорската коза .. се развъжда заради нейната мека, дълга, извита и с копринен блясък козина. Кр. Генджев и др., Ж, 78. В поредицата на изброяване на породите зайци и техните качества стигнахме до най-интересния — ангорския заек .. Повечето от учените смятат, че името се определя не от произхода, а поради това, че вълната му прилича на тази на ангорската коза. Г. Ралчев, ДМЖ, 59. Ангорска котка.
2. За прежда, вълна — който е направен от косъма на такава коза или такъв заек. Скандалът започнал с традиционния въпрос на Милка, жена му, кой свестен човек се прибира по никое време. Нейният инквизиторски поглед открил по предницата на сакото му и по ръкавите многобройни влакна от ангорска вълна. Й. Попов, СЛ, 169. Ангорска прежда.
— От собств.
АНГО`РА ж. 1. Прежда от ангорска вълна. Шапките от мохер или ангора са актуални, леки и топли за носене. ВЖ, 1999, бр. 49, 15.
2. Тъкан, плетиво от тази прежда. Обичам да нося ангора.
— От собств.
АНГРЕНА`Ж м. Техн. Система от зъбни колела, които предават движение едно на друго.
— Фр. engrenage ’зъбно колело’.
АНГРЕНА`ЖЕН, -жна, -жно,* мн. -жни, прил. Техн. Който се отнася до ангренаж. Чрез ангренажно предаване с дървени зъбчати колела и с три пъти по-малък дебит на водата [във воденицата с долапи] се смила същото количество брашно, както при караджейката. Ив. Коларов, Е, 13. Ангренажна връзка. Ангренажен ремък.
АНГРО` нареч. Разг. При търгуване — на големи количества, на едро. — А ти, чорбаджи, къде си тръгнал? .. — Аз ли бе, ефенди? Стока купувам във Влашко и я продавам в Турско — ангро! Ст. Дичев, ЗС I, 576.
◇ На ангро, приказвам (плещя и под.). Преувеличено и не съвсем обмислено (приказвам). — Аз не лъжех дядото, не му говорех на ангро, когато се възхищавах от родния му Бабаески. Ат. Мандаджиев, БЦР, 60. — Досьо — каза Илия, като сви грозно надвисналите над очите си като пармаклъци вежди, — ти започна много на ангро да плещиш! А. Гуляшки, МТС, 117.
— Фр. en gros ’на едро’.
