да привлече английския богослов Палмер към православието и се надяваше с това да повлияе на цялата англиканска църква. Т. Жечев. БВ, 107. В цял свят няма страна, дето да има повече вери, отколкото в Индия. Юдейската, .., лютеранската, англиканската и други много са срещат там наред при двете индийски вероизповедания. С. Бобчев, ПОС (превод), 231. Англиканска секта. Англикански протестантизъм.
2. Рядко. Остар. Английски; англичански, англезски, англешки, ингилизки, инглизки. — Амчи то не е басма ки, паяжина .. — Ти само мардата ни даваш. — Марда ли, — обаждаше се той. — англиканска стока, французойска. Ст. Чилингиров, ПЖ, 156.
◇ Англиканска църква. Една от протестантските църкви, запазила епископалния строй на католицизма, която е възникнала през XVI в. по времето на Реформацията и се е установила като държавна църква в Англия и като самостоятелна църква в САЩ, Канада, Австралия и други страни.
АНГЛИЦИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Езикозн. Дума, израз или синтактична конструкция, заимствана от английски език в друг език.
— От фр. anglicisme.
АНГЛИЦИ`СТ м. Специалист по англицистика.
АНГЛИЦИ`СТИКА, мн. няма, ж. Съвкупност от дисциплини, които се занимават с изучаването на английски език, английска литература и култура; английска филология.
АНГЛИЦИ`СТКА ж. Жена англицист.
АНГЛИЧА`НИН, мн. англича`ни, м. Лице от основното население на Англия. Преди шест години печатах на английски, с помощта на един англичанин-поет, Хенри Берлайн, антология от български народни песни. — „Сянката на Балкана“. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 5. — Кольо е точен като англичанин. Й. Йовков, ПГ, 247. В пътуване ние българите приличаме малко на англичаните: отбягваме сприказване с лица непознати. Ив. Вазов, СНЖ, 48. Противно на тях българските играчи бяха заели местата си и неспокойно чакаха сигнала на съдията. Да играеш срещу англичани никак не е малко! Ив. Мартинов, БК, 63.
АНГЛИЧА`НКА ж. Жена от основното население на Англия.
АНГЛИЧА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Английски. В англичанската палата на общините / .. / всякога е имало доста много такива людие, които могат да бъдат като углядни примери за трудолюбивий дух на британский народ. Й. Груев, СП (превод), 13-14. Днешнето население токо-речи 40 милиона, .., повечето от англичанско, а другите от френско, германско и испанско потекло. С. Бобчев, ПОС (превод), 285.
АНГЛО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до Англия и англичаните; английски, напр.: англофоб, англомания, англофилство, англоезичен.
А`НГЛО-АМЕРИКА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до англо-американците. Англо-американски войски. Англо-американски петролни магнати. Англо-американски блок.
А`НГЛО-АМЕРИКА`НЦИ мн. Англичани и американци, обединени в политическа сила или военна общност. Заминала е делегация, която ще иска от англо-американците сепаративен мир. Д. Димов, Т, 524. — Още неделя-две и това му е. Англо-американците ги [германските войници] натискат във Франция, а братушките идат, идат! Не се предавай, потрай малко. X. Русев, ПС, 170.
АНГЛОМА`Н м. Лице, което се възхищава от всичко английско (обичаи, мода, изкуство и др.), което е пристрастно към всичко английско.
АНГЛОМА`НИЯ ж. Възхищение от всичко английско, пристрастно отношение към всичко английско.
АНГЛОМА`НКА ж. Жена англоман.
АНГЛОСА`КСИ мн. Истор. 1. Общо название на германските племена (англи, сакси, юти и фризи), които завоювали през V-VI в. келтска Британия; англосаксонци.
2. Лица от народността, образувана през VII-X в. от тези племена и остатъците от местното келтско население; англосаксонци.
АНГЛОСА`КСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от англосакси; англосаксонски. Наслед Фултона твърде сгодно ще му бъде мястото да прикажем и за знаменитий Стефенсона, .., и то повече, зачтото и двамината тия деятели от една и съща англосакска кръв, .., прославиха ся с прилични и еднакво чудни изобретения. Й. Груев, СП (превод), 46.
АНГЛОСАКСО`НКА ж. Жена от народ, говорещ английски език.
АНГЛОСАКСО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до англосаксонците (във 2 знач.), до англосаксите. Англосаксите покорили под своя власт цяла Британия и основали в нея англосаксонски царства. Й. Груев, КВИ (превод), 62. Пред него [парламента] е тъй нареченият Westminster Hall, остатък от древния дворец на англосаксонските царе, постройката на който е начената в XI столетие. БПр, 1893, кн.* 5, 77.
2. Който се отнася до народите, говорещи английски език. Той беше от англосаксонски произход и много се надуваше с инженерската
