или орнаменти, главно за нуждите на слепите.
— От лат. anaglypticus ’релефно изрязан’ през нем. Anaglyptik.
АНАГНО`СТ м. 1. Истор. Роб-четец по време на хранене или баня у древните гърци.
2. Рядко. Четец в православна църква.
3. Рядко. Момче в обредни дрехи, което прислужва около свещениците по време на богослужение в православна църква.
— От гр. ἀναγνώστης ’четец’.
АНАГРА`МА ж. Литер. 1. Разместване на букви или срички в една дума в такъв ред, че да се получи нова дума, напр.: вол — лов, Рим — мир, липа — пила, риба — бира, нива — вина, град — драг. Той публикувал набор от букви на пръв поглед безсмислен. В този набор от букви чрез разместване на буквите било зашифровано самото откритие .. По същия начин с помощта на анаграма Галилей закодирал на латински език своето откритие. ВН, 1960, бр. 2666, 4. До XIX век в науката за запазване на приоритета на някои открития се употребявали анаграмите. ВН, 1960, бр. 2666, 4.
2. Вид псевдоним, получен чрез разместване на буквите в името на автора.
— От гр. ἀνά ’обратно’ + γράμμα ’буква’.
АНАГРАМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Литер. Прил. от анаграма.
АНАГРА`Ф м. Печат. Уред за писане наопаки.
АНАДО`ЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което е родено или живее в Анадола. Настъпи мълчание. Онбашията на заптиетата, анадолец с едри конски зъби и черни месести бърни, сърбаше шумно кафето си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 108. Върна се той от Бруса пак в Еркьой. Не искаше да напусне бедните анадолци, без да им се обади. Д.* Талев, ПК, 81. Наистина ли (както приема част от историографията) кърджалиите не били „анадолци“, които след дезертьорството си не смогвали да се прехвърлят отвъд Проливите, та били принудени да поминават чрез грабеж в европейските провинции? В. Мутафчиева, KB, 32.
2. Турчин.
— От гр. собств. — Друга (остар.) форма: анато`лец.
АНАДОЛЛИ`Я, -и`ята, мн. няма, м. Остар. Анадолец. — Е че то, брате, не е един, не са двама: като плъзнали из Европа на сюрии: анадоллии, ерменци, турци, гърци, па лъжат, па мамят света. Ал. Константинов, БГ, 72. От анадоллиите, тия се бият доста добре, що са от край морето. Ц. Гинчев, ГК, 363.
АНАДО`ЛКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в Анадола.
2. Туркиня.
АНАДО`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Анадола и от анадолец. През време на робството копривщенци не сведоха глави пред анадолските поробители, не забравиха своя род и език. П. Теофилов, К, 27. Рядко беше се виждало такова рядко сборище: анадолски турци, зебеци, кюрди, даалии и капасъзи. Й. Йовков, СЛ, 118. Портата хвърлила значителни анадолски части в Румелия — дислокация, която била замислена от 1796 г. В. Мутафчиева, KB, 147.
— Друга (остар.) форма: анато`лски.
АНАЕРО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни. Биол. Прил. от анаероби. Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата, съпроводено с освобождаване на по-големи количества енергия в сравнение с анаеробното. П. Ангелов и др., Биол. IX кл, 33. Анаеробни бактерии. Анаеробно дишане. Анаеробни условия.
АНАЕРО`БИ мн., ед. (рядко) анаеро`б м. Биол. Микроорганизми, които живеят без въздух в почвата или в някой организъм (обикн. в устата и в червата му), където се хранят от разпадащите се органични вещества. Противоп. аероби.
— От гр. ἀν- ’без-’ + ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’.
АНАЕРОБИО`ЗА ж. Биол. Биологичен процес, който протича без достъп на свободен кислород.
АНАКОЛУ`Т м. Литер. 1. Стилен обрат или израз, в който има синтактична неправилност, напр.: „аз ми се иска“ вм. „на мене ми се иска“.
2. Изпускане на дума, която лесно може да се разбере, напр.: „и ти като мене“ вм. „и ти постъпваш като мене“, „аз дето всички“ вм. „аз съм там, дето са всички“.
— От гр. ἀνακόλουθος* ’непоследователен’.
АНАКО`НДА ж. Голяма неотровна южноамериканска змия от семейството на боата, достигаща на дължина 8-10 метра. Eunectis murinus. Най-големите неотровни змии са: анакондата .., която живее в тропическите зони на Южна Америка, и питонът. Зоол. VII кл, 1965, 91. Младите анаконди лесно се дресират и бързо привикват с човека. НТМ, 1967, IV, 28.
— Вер. от (сингалезки) тамилски през исп. anaconda и фр. anaconda.
АНАКРЕО`Н м. Книж. Човек, който обича волния, весел, изпълнен със забавления и наслади живот.
— Гр. от собств.
АНАКРЕО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който е характерен, присъщ на древногръцкия поет Анакреон и на неговата поезия. Анакреонов стих.
— От гр. собств.
АНАКРЕОНТИ`К, мн. -ци, м. Литер. 1. Подражател на древногръцкия поет Анакреон. Най-напред за образци при писане стихове нему са служили стихотворенията
