Колизеум в Рим, където се събирали до към 50 000 души. ВН, 1961, бр. 3048, 4. Гладиаторските борби се устройвали в амфитеатри (полукръгли или кръгли помещения със стъпаловидни седалки за зрителите). Ист. V кл, 1980, 208.
2. Всяка зрителна зала — закрита или на открито, в която редовете от седалки за зрителите са разположени по същия начин. Амфитеатърът, галерията и официалните трибуни побираха над сто хиляди зрители. А. Гуляшки, ЗВ, 132. Известният амфитеатър, разположен в центъра на най-големия варшавски парк, беше препълнен с публика. ОФ, 1950, бр. 1796, 3.
— От гр. ἀμφιθέατρον.*
АМФИТРИО`Н м. Остар. Книж. Домакин. И тъй, един ден ний обядвахме в една малка селска къща… Наший амфитрион не бе пощадил шампането. Ч (превод), 1875, кн.* 2, 89. Там ни посрещна младият радомирски учител г. В., нашият амфитрион. Ив. Вазов, Съч. XVII, 145.
— От гр. собств.
А`МФОРА ж. Античен глинен, по-рядко метален съд с две дръжки, тясно гърло и заострено дъно, който служел за прибиране и пренасяне на вино, масло, зърнени храни и др. На морското дъно — затрупана с пясък и камък всред развалините на стената — бе открита характерна амфора от IX-X век. НТМ, 1961, кн.* 9, 6. В сенките край площада пред императорската палатка, осветена от две високи амфори, пълни с масло, взеха да се трупат ромейски войници. А. Дончев, СВС, 658. Изкусни грънчари изработвали амфори — красиви остродънни съдове за зехтин и вино. Ист. V кл, 1980, 97. От двете й страни в многоцветен шпалир мамят очите стотици дюкяни, претъпкани със стоките на цялата земя — .., с червеното благоуханно дърво на африканските гори, .., с искрящото сицилийско и критско вино, запечатано в буренца и глинени амфори. А. Гуляшки, ЗВ, 65.
— От гр. ἀμφορέυς през лат. amphora.
А`МФОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от амфора. Амфорни фрагменти. Амфорно дъно.
АМФОТЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Хим. Който в зависимост от условията действа и като киселина, и като основа. Алуминият, като амфотерен метал, се атакува от алкалиите. ПН, 1935, кн. 5-6, 93. Амфотерен метален окис. Амфотерни свойства.
— От гр. ὰμφότεος ’двояк, двустранен’.
АМФОТЕ`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Хим. Качество на амфотерен.
АН-. Представка обикн. в чужди думи със значение: който е лишен от нещо, без нещо; а-, напр.: анаероби, аналфабет, анандрия, аналгезия, аналгин, анемия, анархия и др.
— От гр. ἀ- (ἀν-) ’не, без’.
АНА-. Представка в чужди думи със значение: 1. Извън, напр. анатема, анафора и др.
2. Обратно, напр.: анаграма, анаморфоза, анамнеза и др.
3. През, преместване, напр.: анастомоза, аналогия.
4. Който се възстановява или повтаря при процеси и явления, напр.: анапластия, анабаптизъм, анадиплозис.
— От гр. ἀνά ’въз, върху, през, по’.
АНА` съюз. Диал. Но. Свекре ле, стари свекре ле, / нито ми двори теснеат, / нито ми либе грознее — / ана ми жалби дожале, / че ме свекръва прекори. Нар. пес., СбНУ XLIV, 387-388.
АНАБАПТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Истор. Обществено движение срещу социалната експлоатация и тегоби от епохата на селските войни и Реформацията в Германия в началото на XVI в., което се проявява под формата на религиозна секта, проповядваща второ кръщение в зряла възраст.
— От гр. ἀναβαπτισμός ’кръщавам повторно’ през фр. anabaptisme или нем. Anabaptismus.
АНАБАПТИ`СТ м. Последовател на анабаптизма.
— Нем. Anabaptist.
АНАБИО`ЗА ж. Биол. Състояние на организма, при което, поради неблагоприятно изменение на външните условия, жизнените процеси са сведени до минимум и липсват видими прояви на живот.
— От гр. ἀναβίωσις ’съживяване’.
АНАБИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Биол. Прил. от анабиоза. Анабиотично състояние.
АНАБО`ЛЕН -лна, -лно, мн. -лни, прил. Биол. Мед. Който стимулира тъканния растеж чрез ускоряване на белтъчния синтез. Мъжките им [на спортистките] фигури не се дължат само на упорити тренировки, а и на анаболните стероиди. ДТ, 1998, бр. 9, 28. Ние искрено се радваме, че можем да предложим безвредната алтернатива .. на анаболните препарати. Леч., 1999, бр. 22, 5.
— От гр. ἀναβολή ’издигане’.
АНАБОЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Съвкупност от присъщи на живия организъм биохимични процеси, при които се усвояват приетите в организма вещества от околната среда за образуване и обновяване на клетките и тъканите; асимилация. Противоп. катаболизъм, дисимилация.
— От гр. ἀναβολή ’издигане’ през лат. anabolismus.
АНАГАЛАКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрон. Който се намира извън нашата галактическа система.
— От гр. ἀνά ’над, извън’ +* γαλακτικός ’млечен’.
АНАГЛИ`ПТИКА ж. Релефни букви
