Алфабетически показалец.
АЛФАВИ`Т, мн. няма, м. Остар. Алфавита.
АЛФАВИ`ТА мн. няма, ж. Остар. 1. Азбука; алфавит.
2. Четмо и писмо. Баща ми ме оттегли от учебното заведение на Гърбата и ме прати да уча алфавита в елинското училище в Карлово. Ив. Вазов, Съч. XII, 154.
— От гр. ᾰλφα +* βῆτα.
АЛФАВИТА`Р м. Остар. Книж. Буквар. Моля ви, господине, да ми проводите до 7 алфавитари французки и да ми забележите да ви проводя цената. АНГ I, 75.
АЛФАВИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Азбучен, разположен в азбучен ред. Алфавитен показалец.
АЛФЕНИ`Д м. Спец. Бяла металическа сплав за направа на домашни прибори (лъжици, ножове и др.).
— От нем. собств.
АЛФРЕ`СКО ср. Изк. Живопис върху прясна мазилка; фреско.
— От ит. al fresco ’по прясно’.
АЛХИМИ`К, мн. -ци, м. Лице, което се е занимавало с алхимия. Алхимиците търсели така наречения „Философски камък“, който по техните предположения би могъл да превърне другите метали в злато. ВН, 1958, бр. 2092, 4.
АЛХИМИ`СТ м. Остар. Алхимик. Алхимистите подобно на древните философи са си предполагали кръгът на измененията на веществата безкрайно широк. Н, 1881, кн.* 2, 166.
— Д. Мутев, Естествена история, 1869 г.
АЛХИМИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от алхимист.
АЛХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с алхимик и алхимия; алхимически. С течение на времето алхимичните идеи особено в Европа се израждат под влияние на мистицизма, църковната схоластика и феодалния строй. Б. Илиева, КХСН, 19. Аптеката-музей има и перспектива — на втория етаж да се открие* средновековна алхимична лаборатория. Е, 1981, бр. 1093, 3. Алхимична работа.
АЛХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алхимичен. Много от моите думи ще ви прозвучат неясно като алхимически заклинания. О. Василев, ЖБ, 209. Още от началото на VII век имаме едно подражание на Платоновите диалози от Теофилакта Симоката .., в което в един разговор между Антистена и Поликрата се разискват разни алхимически и окултни проблеми. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 169.
АЛХИ`МИЯ ж. 1. Средновековно название на химията, а днес на химията от донаучния й период, когато главната нейна цел е била да намери начин за превръщането на неблагородни метали (мед, олово, живак) в благородни (злато, сребро) посредством „философски камък“ (предполагаемо вещество със свръхестествени свойства) и получаване на еликсира на дълголетието, универсалния разтворител и др.
2. Прен. Магически занимания за приготвяне на чудодейни вещества.
— От араб. през лат. alchemia.
АЛЦХА`ЙМЕР, мн. няма, м. Разг. Алцхаймерова болест, болест на Алцхаймер. Бившият американски президент [Р. Рейгън] страда от алцхаймер. 24 часа, 1999, бр. 286, 28.
— Нем. от собств.
АЛЦХА`ЙМЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Алцхаймерова болест. Мед. Форма на предстарческая деменция, която се проявява с нарушение на ориентацията и прогресираща загуба на паметта; болест на Алцхаймер.
А`ЛЧА, -еш, мин. св. алка`х, несв., прех. Остар. Силно, страстно желая; жадувам. Грецките владици, които така много алчат болгарските епархии, полека-лека ще загубят този богат акарет от бедните и несогласните болгаре. П. Р. Славейков, ГУ. 21.
АЛЧА`К, мн. -ци, м. Диал. Дол. — А като си идех насам — каза Тошо, — ей там в алчака срещнах Гърдя. Й. Йовков, ЧКГ, 100.
— От тур. alçak ’нисък’.
А`ЛЧБА ж. Остар. Жажда за нещо; алчност. — И корист, и алчба за богатство, и душегубство към по-бедния, по-слабия срещнах навред. Ст. Загорчинов, ДП, 389.
А`ЛЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е ненаситен, жаден за материални блага. Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не се боеше от смъртта .. Стана алчен за злато и лъвския пай от всяка плячка вземаше за себе си. Й. Йовков, СЛ, 126. — Имам зет, .., но е един алчен за пари, ламя. А. Гуляшки, ЗР, 53. — Дай ги тия имоти на сърце алчно за богатство. Ив. Вазов, Съч. XX, 22. Възгордяват се някои от младите. Алчни да печелят, те забравят кому дължат благоденствието си. Вл. Полянов, ПП, 102. И тримата тия добруджански господари си приличаха по това, че бяха алчни за земя и ненаситни на печалби. А. Гуляшки, ЗР, 14-15.
2. Лаком, хищен. „Тогава кръвта ме опи. Пробуди се отново в мене ведрата сила на звероловец, кипнаха ми жилите, — както кипваха някога, кога се борех с алчни зверове по балканите.“ Н. Райнов, КЦ, 106. Океанът бучал грозно, вълните се блъскали яростно в бордовете, а наоколо плували алчни акули, които очаквали плячка. П. Бобев, ЗП, 121-122.