сулфат. Алуминиев хидроокис. Алуминиев силикат. Алуминиева киселина.
2. Техн. Който е от алуминий, който съдържа алуминий. Алуминиев прах. Алуминиева сплав. Алуминиев бронз. Алуминиев цимент. Алуминиева руда.
3. Който е направен от алуминий. Алуминиево канче. Алуминиева тенджера. Алуминиеви съдове. Алуминиев лист.
4. Който е свързан с производството на алуминий. Алуминиева промишленост.
АЛУМИ`НИЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Алуминиев. Алуминиен съд.
АЛУМИ`НИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Химически елемент Al — сребристобял, лек, ковък метал, много разпространен в земната кора под формата на алумосиликати, използван в техниката за изработване на авио- и авточасти, мотори, домакински съдове и др.
— От лат. alumen, -inis ’стипца’ през нем. Aluminium.
АЛУМИНИ`Т м. Минер. Алунит.
— От лат. през фр. aluminite и нем. Aluminit.
АЛУМИНОТЕРМИ`Т, мн. няма, м. Хим. Смес от алуминиев прах и железен окис, използувана при заваряване на релси, стоманени тръби на метални конструкции и др.; алумотермит.
— От лат. alumen ’стипца’ + гр. θέρμη ’топлина, горещина’.
АЛУМИНОТЕРМИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от алуминотермит. Алуминотермитна заварка.
АЛУМИНОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Който се отнася до алуминотермия; алумотермичен. В зависимост от начина на получаването феросплавите се делят на високопещни (доменни), електрометалургични и алуминотермични. Л. Калев, ВТЛ, 203. Алуминотермичен метод.
АЛУМИНОТЕ`РМИЯ, мн. няма, ж. Метал. Метод за получаване на метали и неметали, а също и сплави чрез редуциране на техните окиси с помощта на алуминий, при което се отделя голямо количество топлина; алумотермия.
АЛУМИНОСИЛИКА`ТИ обикн. мн., м. Хим. Комплексни силикати на алуминиевата киселина, широко разпространени в земната кора, в състава на които влизат алуминиев окис, силициев двуокис и др.
АЛУМИНОСИЛИКА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от алуминосиликат. Алуминосиликатни минерали. Алуминосиликатни хидроокиси.
АЛУМИНОФО`Н м. Муз. Ударен музикален инструмент, който има еднакво устройство с ксилофона, но е с алуминиеви, а не с дървени блокчета.
— Нем. aluminophon.
АЛУМОТЕРМИ`Т м. Хим. Алуминотермит.
АЛУМОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Алуминотермичен. Алумотермичен процес.
АЛУМОТЕ`РМИЯ ж. Хим. Алуминотермия.
АЛУНИ`Т м. Минер. Минерал, съдържащ алуминиев окис и алуминиев и калиев сулфат, от който след нажежаване и промиване с вода се получава стипца.
— От фр. alunite.
АЛУШИ`ВА ж. Диал. Пепелява вода за изпиране на дрехи; луга, лишия.
— От ит. lisciva през гр. ἀλισίβα (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 177).
А`ЛФА ж. 1. Книж. Название на първата буква α в гръцката азбука. — Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега. Ст. Загорчинов, ДП, 218. Захванахме да сричаме / омеги и алфи? Л. Каравелов, Съч. I, 104.
2. Прен. Начало, започване на нещо. Но да казваме, че те са алфата на класовото съзнание на нашите работници, че от подаването на тези прошения се започва отделянето на работниците в самостоятелна политическа сила, едва ли не ще рече да имаме много долно мнение за нашата работническа класа. Г. Георгиев, Избр. пр, 14.
3. Астрон. Най-светлата звезда във всяко едно съзвездие. — А виждаш ли тази звезда по-наляво? Това е Вега, алфата от съзвездието Лира. Знаеш ли, по сила на яркостта си тя е звезда от първа величина. А. Гуляшки, Л, 253.
◇ Алфа и омега. Книж. Най-важната част в нещо, най-същественото в нещо. — Има истини, които трябва да се знаят от всички — от прости и от учени… Те са алфата и омегата на живота. Ст. Чилингиров, РК, 40.
— Гр. ᾰλφα.
А`ЛФА-. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явения или уреди със значение: в който участват, използуват се или с който се изследват алфа-лъчи: алфа-излъчване, алфа-разпадане, алфа-спектрометър.
◇ Алфа-лъчи. Физ. Поток от алфа (положителни) частици, който се движи с огромна скорост, излъчван от радиоактивни вещества при разпадането им. Алфа-частици. Физ. Ядрото на хелиевия атом, състоящо се от два протона и два неутрона и имащо положителен заряд две единици.
— От гр. ᾰλφα.
АЛФАБЕ`Т, мн. няма, м. Рядко. Азбука.
— От гр. ἀλφάβητος през фр. alphabet.
АЛФАБЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Книж. Азбучен. Алфабетичен показалец. Алфабетичен ред.
АЛФАБЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Азбучен, алфабетичен.
