Page:RBE Tom1.djvu/477

тичаха от хоро на хоро, скачаха, закачаха се и се смееха. Баби, майки и лели гледаха отстрани и се любуваха на децата си, напети, млади и пъргави. Г. Караславов, СИ, 76. Султана помнеше само дядо си,..; познаваше майка си и всичките си баби и прабаби, познаваше живота им, макар само по спомени. Д. Талев ЖС, 60-61. Знаеха те [българите] от разказите на бащите и майките си, от дедите и бабите си, че такива кървави времена са бивали, и вярваха, че пак могат да се повторят. Ц. Гинчев, ГК, 15. Тъмни нощи се пробуди / мило внуче сокo`лово; / баба му се чу дом чуди / как да го приспи изново. П. П. Славейков, Събр. съч. 1, 102.

2. Стара жена; бабичка, бабка, старица. Вратата на стаята ми полека се отвори. Влязоха, една по една, две беззъби, грозни баби, а след тях младо, хубаво момиче с венец от увехнали полски цветя. Елин Пелин, Съч. У, 56. — Твое ли е това дете? — попита Евгени,.. — Вай! Що думаш, бащице! — възнегодува старата циганка, — Та аз съм дърта стогодишна баба!... Внуче ми е. Д. Ангелов, ЖС, 20. Сега, ние ви каним да посетите една чудна страна. Страна, която вие, драги млади читатели, непременно ще имате възможност да видите, но... когато станете 60-70-годишни дядовци и баби. К, 1963, кн. 1,1. И старата баба, що едвам се люшка, / носеше куршуми във свойта пола. Ив. Вазов, Съч. 1, 178. // В съчет. с женско собствено или фамилно име — за интимно, свойско назоваване на стара жена, старица или при обръщение към нея. Почтената старица, майката, баба Цвета, беше украсила трапезата с тия чудеса. Ив. Вазов, Съч. ХП, 53. Ето я баба Панчовица, една от комшийките, с които тя много си живуваше. Т. Влайков, Съч. 1, 217. — Оттатъе Саридере, в една впадина има кладенче, викат му Самодивското кладенче. Ти го знайш, бабо Глаушице. Д. Талев, ПК, 175. // С форма баби — галено обръщение на баба (в 1 и 2 знач.) към внуче, към дете или към по-млад човек; бабиният, бабината, бабиното, бабините. — Ела, ела, баби, да ти разкажа една приказка — ме покани веднага тя. Г. Белев, ПЕМ, 33. — Цанко, ела, баби, да ме заведеш до стаята ми. Уморих се. В. Геновска, СГ, 182. — Милчо, я иди, баби, за хляба на фурната — пращаше го майка ми. Н. Каралиева, Н, 14. — Не съм ти аз тебе за дружинка, баби. Т. Влайков, Съч. 1, 129. 3. Прен. Пренебр. Безхарактерен, безволев, мекушав мъж; бабичка. — Ти искаш да кажеш, че тук са идвали Момчилови съгледвачи? Та що? — .. Колцина сме ние, едва стотина души,.. — Страхливци! — завика той. — Баби! Пияници! Ст. Загорчинов, ДП, 423. — Щом един мъж обича една жена и щом не е баба, в края на краищата жената ще го обикне, стига да се увери, че е сериозен. Ем. Станев, ИК 1, 40. Той изля своя яд на събравшите са в дома на дядо Никола мустакати юнаци, които наричаше страхливи баби, малодушни, нерешителни и пр. 3. Стоянов, ЗБВ I, 203. 4. Разг. Съпруга, жена на възрастен, стар човек; бабичка. Щом влезе в рая, дядо Матейко се сети за бабата си, която бе оставила греховната земя много време преди него. Елин Пелин, Съч. I, 33. — Е, бабо, казвай сега, какво да пишем? — обърна се вуйчо Божко към жена си. Ил. Волен, БХ, 13-14. Едно време живял някой дядо, / живял дядо с своя стара баба. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12,917. 5. В съчет. с попадия, хаджийка и под. — за почтително назоваване на жена, съпруга на поп, хаджия и под. Ивка и баба попадия шетаха около огъня. Елин Пелин, Съч. I, 129. Неговите ишлваре, които е изткала баба хаджийка в млади години със своите собствени ръце, са изткани из червена, бяла, синя и черна вълна. Л. Каравелов, Съч. П, 6. 6. Разг. Тъща. При тях се приближи тъща му — майката на покойната Божана .. — Дечица без баща пo` могат, а без майка.. — рече да го утеши баба му. Елин Пелин, Съч. II, 18. Андроница: Да ти каже невястата, че днес от срам в земята потъна пред майка си за тебе.. Никола: Я таз добра! Аз съм срамил Боряна пред баба! П. Тодоров, Събр. пр II, 236. — Стани, Яно, стани пръвно любе, / надойдоа твои мили бракя, / надойдоа мои мили шури, / доведоа твоя мила макя, / доведоа моя мила баба. Нар. пес., СбНУ XLV, 367. 7. Епитет на олицетворени като стара жена природни сили. Баба Марта / се накичи / със минзухар / и кокиче. Елин Пелин, ПБ, 26. Цял ден ходил, бродил дядо Мраз в блатата — върнал ми се късно горе в небесата. Но не тропнал още, кален, по килима, ето че излязла гневна баба Зима: — Де си газил цял ден, бре дъртако недни, та човек не смее и да те погледне? А. Разцветников, ОНН, 20. Баба месячинка не прилича на земята, па и не ходи като слънцето и каквато ся види, тя е и по-близо до нас. И. Груев, Лет., 1872, 104. // Епитет на животни с име в женски род. Огреяло мечо слънце на меча поляна. / Извлече са баба Меца — / некъпана, непрана. Елин Пелин, ПБ, 22. — Бабо жабо — изчурулика скорецът. — Отлиташ ли зиме на юг? П. Бобев, ГЕ, 35. Миналата нощ той [Чик] похлопа на вратата ми .. — Бабо мравке — викна, — отвори ми! А. Каралийчев, ПСI, 165. 8. Разг. Опитна жена, която помага на родилка при раждане; акушерка. Ния изпрати Костадиница да повика бабата, с която мислеше ба роди; те бяха само две-три такива баби в цяла Преспа. Д. Талев, ПК, 781. Тогава реши да постъпи в акушерското училище в София със спестените пари от