АВЕНЮ`, мн. -та, ср. Книж. Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл. Г. Белев, КВА, 141. В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта. П. Бобев, К, 54.
— Фр. avenue.
АВЕ`Р м. Простонар. Жарг. Другар, приятел. — Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера. С. Чернишев, ВМ, 154. Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях. П. Незнакомов, ЖВ, 46.
— От араб. през тур. havari ’привърженик’.
АВЕ`РИН, мн. аве`ри, м. Простонар. Авер.
АВЕ`РС м. Книж. Лицева страна на монета, медал и др.
— От лат. adversus ’гърбом’ през фр. avers.
АВЕ`РСИЯ ж. Литер. Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг.
— От лат. aversio ’отклоняване’.
АВЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Жарг. Другарски, приятелски.
АВЕ`РСКИ. Простонар. Жарг. Нареч. от прил. аверски.
АВИА`ТИК, мн. -ци, м. 1. Специалист по авиатика.
2. Остар. Летец, авиатор. Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиатик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания. БД, 1909, бр. 19, 2.
АВИА`ТИКА ж. Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика.
— От нем. Aviatik през рус. авиатика.
АВИА`ТОР м. Летец. Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“. Е. Багряна, ЗМ, 74. Реквием на трагично загиналите български авиатори. К. Христов, ПП I, 31.
— От фр. aviateur.
АВИА`ТОРКА ж. Жена авиатор.
АВИА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от авиатор; пилотски. Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.
АВИА`ТОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на авиатор.
АВИАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.
2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.
3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). Авиационна компания. Авиационни кадри. // Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). Авиационен бензин. Авиационен мотор.
АВИА`ЦИЯ ж. 1. Само ед. Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. Своята.. вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупланетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“. С., 1952, кн.* 12, 184.
2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз. ВН, 1958, бр. 2032, 1. Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища. Н. Фурнаджиев, МП, 100.
3. Въздушни войски. Бреговата охрана на флотата се въоръжи с мощна далекобойна артилерия, а морската авиация — със самолети от най-нов тип. ОФ, 1950, бр.* 1824, 3. Изтребителна авиация. Бомбардировъчна авиация. Разузнавателна авиация. Реактивна авиация.
— От фр. aviation.
АВИ`ЗЕН1, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Банк. Който се отнася до авизо1. Авизно писмо.
АВИ`ЗЕН2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Воен. Който се отнася до авизо2. Авизен кораб.
АВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Банк. Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, авизирам се страд.
— От фр. aviser.
АВИЗИ`РАНЕ ср. Банк. Отгл. същ. от авизирам и от авизирам се.
АВИ`ЗО1, мн. няма, ср. Банк. Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или
