анатема; афоресвам. Омразата срещу фанариотите беше много нараснала и народът не можеше да търпи повече, но наместникът заплашваше: — Как можете вие така! Владиката ще ви анатемоса, патриката ще ви прокълне! Д. Талев, ЖС, 294. Сетне обявих война на врачките и калугерите. Те се наежиха срещу мене .. А калугерите ме анатемосаха. А. Каралийчев, НЗ, 124. — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам, така да знаеш! Кр. Григоров, Р, 204.
2. Разг. Проклинам, кълна. Майка им, врачката Милкана, .. съседи й засявали нивята на изполица, а тя врачувала из цяло село — .., олово пържила, с челюстни кости анатемосвала, боб хвърляла. А. Страшимиров, ЕД, 122. Пръв благослови дядо Станой, като анатемоса хитлеристите и враговете на народа, отпи глътка от жълтата кехлибарена ракия и пусна бъклицата да реди всички. Кр. Григоров, ОНУ, 152. Едни се смееха, други ругаеха, трети ме анатемосваха като мизантроп и осквернител на отечеството. Ем. Манов, ПУ, 208. анатемосвам се, анатемосам се страд. Тук, пък и в околните села, е възкресен старият обичай — да се анатемосват, да се проклинат ония хора, които са извършили престъпление. П. Велков, СДН, 16.
— Друга (остар.) форма: анатеми`свам.
АНАТЕМО`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от анатемосвам и от анатемосвам се. Гласът на съвестта, на самоосъждането даваше поболявания, свършващи с лудост, самоубийство или смърт. На това почиваше и „анатемосването“, .., възпято така хубаво от Вазов и неговата „Грамада“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 66. Той мълчеше и само четеше молитви, като объркваше благодарствените с молитви от литургиите за анатемосване на еретици. Д. Добревски, БИ, 15.
— Друга (остар.) форма: анатеми`сване.
АНАТОКСИ`Н м. Мед. Ваксина, получена чрез обезвредяване на токсин, която се използва като профилактично и лечебно средство срещу токсични заболявания. Анатоксин за имунизация срещу дифтерия. Тетаничен анатоксин.
— От гр.
АНАТО`М м. Учен, специалист по анатомия.
АНАТОМИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Спец. Режа труп с научна цел.
2. Прен. Книж. Изследвам подробно, анализирам детайлно, анатомизирам се страд.
АНАТОМИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от анатомизирам и от анатомизирам се.
АНАТОМИ`К, мн. -ци, м. Остар. Книж. Анатом. Никой анатомик до днес още не е испитано да нейде ни един таков белег, който совершенно да различава человеческите племена едно от друго. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 118.
АНАТОМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Анатомизирам. анатомирам се страд.
АНАТОМИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от анатомирам и от анатомирам се; анатомизиране.
АНАТОМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до анатомия; анатомически. Проф. Ст. Консулов всяко лято прекарва по витошките височини и прави ценни проучвания върху анатомичния строеж на водната и сухоземна фауна. П. Делирадев, В, 13. Многобройните и разнообразни процеси, които се извършват в листата, са поставили своя отпечатък и върху тяхната форма и анатомично устройство. Хр. Дилов и др., РВ, 16. Анатомични експонати. Анатомичен институт. Анатомичен атлас. Анатомична рисунка.
АНАТОМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Анатомичен. Контурите [в стенописите] на лицата и на телата, гънките на дрехите и анатомическите подробности, доколкото художникът изобщо се е занимавал с тях, са предадени само с една линия, с едно движение на ръката. Ст. Михайлов, БС, 183. По стените бяха накачени анатомически карти. Ив. Вазов, ЗП, 27.
АНАТОМИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. анатомически; анатомично. Рисунката е анатомически точна. △ Фигурата е построена анатомически добре.
АНАТОМИ`ЧНО. Нареч. от анатомичен; анатомически.
АНАТО`МИЯ ж. 1. Само ед. Наука за външната форма и вътрешния строеж на организмите. // Тази наука като учебен предмет. Часовете по анатомия са в края на седмицата. △ Днес имам два часа по анатомия.
2. Разг. Учебник по този предмет. Не можах да си купя анатомия. △ Под чина бяха забравени две анатомии.
3. Само ед. Строеж, устройство на отделен орган или система на живия организъм. Няма ни един от многобройните образи в Страшния съд, който да не изумява по смелостта и съвършенството на рисунъка и по знанието на анатомията и перспективата. К. Величков, ПССъч. III, 158. Анатомия на костната система. Анатомия на мускулите. Анатомия на сърцето. Анатомия на бъбрека. Анатомия на ухото. Анатомия на окото. Анатомия на листата. Анатомия на растителните тъкани.
◇ Анатомия на растенията. Дял от ботаниката, в който се изучава вътрешното устройство на органите и тъканите на растенията. Динамична анатомия. Физиол. Анатомия, която се занимава с промените в тялото и неговите органи при извършване на различни движения. Патологична анатомия.
