Правопис на сложните и съставните думи
В съвременния български книжовен език сложните думи се пишат слято или полуслято, а съставните думи и синтактичните съчетания — разделно.
Сложните думи съставят една цялост от две или повече основи с точно определено място, свързани чрез съединителна гласна -о-, -е- или -и- (понякога завършекът на първата основа на гласна поема ролята на съединителна гласна):
бензин-о-станция, звук-о-запис, комин-о-чистач, брон-е-жилетка, кон-е-завод, път-е-показател, траг-и-комедия.
Възможно е основите да бъдат свързани и направо, без съединителна гласна:
азотсъдържащ, джазмузикант, моторгенератор, петгодишен.
Структурната цялост на сложните думи се проявява изговорно с наличието на едно главно ударение в тях. Посочените формални показатели отличават сложните думи от съставните.
Сложните думи се образуват от две основи, от които едната пази своята граматическа характеристика: законопроект, ленокомбайн; от две или повече основи, които не пазят граматическата си характеристика: звездоброец; от сраснали се самостоятелни думи, които също са загубили или променили своята граматическа характеристика: дългосвирещ.
Като показател при определяне на едно съчетание от думи като сложна или съставна дума, тоест като синтактично съчетание, може да се използва членуването или образуването на форми за множествено число. Ако първата част се променя в множествено число или се членува, налице е синтактично съчетание.
министър-председател, министър-председателят; министър-председатели, министър-председателите; помощник-съдия, помощник-съдията; помощник-съдии, помощник-съдиите; началник-отдел, началник-отделът; началник-отдели, началник-отделите.
