изграждащите ги части се свързват съчинително или подчинителпо, в сложните думи се наблюдава равноправно и неравноправно свързване на значенията на включените в тях елементи.
Разликата между сложната дума и словосъчетанието с неравноправна връзка между елементите обаче е, че в сложната дума се разграничават главна част на думата (независима представа) и втора, подчинена част, съответстваща на зависимата представа, а в словосъчетанието двете думи съответстват на независими една от друга представи, съчетани в хода на мисълта.
Неравноправното свързване между значенията на елементите, при които единият е зависим от другия, може да се продиктува от два фактора. На първо място, това произтича от природата на частта на речта, включена като основа в сложната дума. По своята природа прилагателните имена, причастията, числителните имена винаги са зависими. На второ място, зависимостта на елементите се определя и от граматичната функция, която те изпълняват в словосъчетанието, послужило като източник за образуване на сложната дума.
Смисловият принцип за правописа на сложните думи е тясно свързан с тяхната структура. Поради тази причина техният правопис се определя въз основа на строежа им.
При подготвянето на това издание съществена помощ в подбора на включения лексикален материал ми оказа доц. д-р Марта Кърпачева, за което сърдечно й благодаря. Благодаря и на другите си колеги, които изказаха мнения по правописа на отделни думи или на цели групи от тях. Благодарен съм на всички хора, които по телефона, по електронната поща или в писма ми подсказваха къде в момента има най-голяма нужда от допълнителни обяснения и уточнения по правописа на сложните думи и словосъчетанията, използвани активно в езика ни.
