хин; балдахинов. Пред тях като някакъв приказен дворец се издигаше красиво здание,.. Дори и тротоарът пред входа беше застлан с персийски килими, над които се спускаше балдахинен навес. Ал. Бабек, МЕ, 116.
БАЛДАХИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до балдахин, който е като балдахин. Както коридорите, така и стаите [в хана] имат балдахинови и кръстати сводове. Ст. Михайлов, БС, 112.
БАЛДЪЗА ж. Сестра на съпругата по отношение на съпруга. — Всеки я знае, че теб е сестра, а мене ще се пада балдъза... Ив. Вазов, Съч. XXVII, 124. Госпожа Бонка имаше в града по-малка сестра, женена за търговец.. И баджанакът, и балдъзата бяха весели, общителни. Г. Райчев, ЗК, 43. Лимончев прибрал тъща си и балдъза си в София. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 44. Я имам колан да кова, / лейни менгюше да леа, / на имам жена хубава, / а балдъза по-хубава
— / не смеа да ва заведа! Нар. пес., СбНУ XLIV, 477.
— От тур. baldiz.
БАЛДЪЗИН, -а, -о, мн. -и. Прил. от балдъза.
БАЛДЪЗКА ж. Умал. от балдъза; малка, млада балдъза. Тук случаят ме запозна със смилянския учител Мехмедемина,.., който беше току-що преживял една драматична случка със своята балдъзка. Н. Хайтов, ПП, 146.
БАЛДЪЗЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от балдъза; балдъзка. Добрият наш Иванчо, като са видя оженен, прибран в къщи, като синките хора: при помайчима, при побащима, при млада хубава булка, при две хубави бал-дъзчета, сякаше себе си ни на небето, ни на земята. Ил. Блъсков, ПБ П, 50. Аз зная Иван де оди, / де оди и коя люби: / долу ми у долня маала, / за булиното сестриче,.. / за батюото балдъзче. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 70.
БАЛДЪР м. Диал. По-дебелата част на крака между коляното и ходилото; прасец. Джевдет беше облечен със сирмяни синьо-гълъбови потури,.. Под коленете беше подвързан с червени копринени коланци, .., от които висяха по две пискюлчета до сред балдърите на двата му крака. Ц. Гинчев, ГК, 375-376.
— Тур. baldir.
БАЛДЪРАН м. Диал. Название на различни видове бурени с високо кухо, колен-често стебло, напр. бучиниш, шушана, цво-лига. Промъкна се през изсъхналите, високи човешки ръст стъбла на балдърана и приближи светлото задно прозорче. П. Славински, ПЗ, 154.
— Тур. baldiran.
БАЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от бал1. Бален салон. Бален тоалет. Бална рокля. Бални танци.
БАЛДАХИ`НОВ
БАЛЕН2,- а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от бало. Само собствениците на дюкяните стояха пред тесните вратца, оглеждайки окачените под навеса потури и шалвари,.., къси градски аби и чепкени или черни бале-ни дрехи с много редове гайтани. А. Хрис-тофоров, А, 117.
БАЛЕН3, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Диал. Тъжен, тежък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БАЛЕН А ж. 1. Дълъг плочообразен рогов израстък в устата на кита, който се спуска от горната челюст. Зъбите в прадедите на кита са изчезнали, защото са били заместени от балените, с които китът процежда водата и гълта дребните животинки, без да ги дъвче. ПН, 1935, кн. 8-9, 114.
2. Остар. Кит. Те [камчатците] страстно обичат маста от балена. С. Бобчев, ПОС (превод), 213.
3. Остар. Банела. Корсажът бил стегнат и опнат на балени. Б. Божиков и др., ИО, 39.
— От фр. baleine.
БАЛЕНОВ, -а, -о. мн. -и. Остар. Прил. от балена (във 2 знач.); китов. От тук [Гренландия] те изнасят баленово масло, лисичи кожи и морски крави. С. Бобчев, ПОС (превод), 281.
БАЛЕНЯК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Груба дреха от бало. „А бре, Велине, ти докога ще влачиш тия баленяци? Няма ли за тебе селкооп, няма ли градски дрехи?“ Кр. Григоров, ПЧ, 67.
БАЛЕРИ`НА ж. Специално школувана танцьорка, която участва в балет; балетна артистка. Картините на балета постоянно се меняваха по движението на магически жезъл, разни групи балерини явяват се, изчезват. Ал. Константинов, БГ, 9-10. Ръководител на балета е познатата хореограф-ка и балерина Ана Воробьова. Т, 1954, кн. 1, 62. Прима балерина.
— Ит. ballerina.
БАЛЕТ м. 1. Сценично танцово изкуство, създадено върху основата на драматур-гически замисъл, музика, хореография, пантомима и изобразителни изкуства (костюми, декори), изпълнявано от специално подготвени танцьори. Връзката на Гуатми с Юга го доведе близо до културата на Африка с нейната класическа скулптура и балет, сродни с китайските. Г. Белев, КВА, 256. Експерт отличен той [героят] е по балета, /ис вкус изпитан вече, строг и хитър. Ем. Попдимитров, СР, 83.
2. Отделно произведение от този вид изкуство. Музиката на балета „Нестинарка“ е създадена от Марин Големинов.
3. Сценично представление, на което се изпълнява произведение на това изкуство. През велики пости оперите са затворени.
БАЛЕТ
