Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/4

От Читалие
Версия от 17:31, 19 юни 2013 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

През 1976 година тогавашното издателство Народна просвета публикува съставения от мене справочник Слято, полуслято, разделно писане, в който направих за пръв път опит да обхвана голямото количество сложни думи, употребявани в книжовния български език, и да формулирам правилата за техния правопис, защото те създаваха големи затруднения на обществото ни. По-късно тъкмо правилата, формулирани там, залегнаха и в уводната част на Правописния речник на съвременния български книжовен език, подготвен от Института за български език и издаден от Издателството на БАН през 1983, преиздаден през 1995 година.

Оказа се обаче, че през последните години в българския език навлязоха множество нови сложни думи, вследствие на което дори може да се посочи, че, както показват и най-новите изследвания, тъкмо тяхното образуване е най-активният словообразувателен начин, действащ днес. Лошото обаче е, че много от новопоявилите се и новообразувани сложни думи също затрудняват с правописа си, защото започнаха да се налагат цели нови модели, които преди 2-3 години изобщо не съществуваха или бяха застъпени твърде слабо. Това, естествено, наложи формулираните правописни правила да бъдат променени и (в редки случаи) да бъдат изцяло формулирани, за да отразяват спецификата на целия масив от сложни думи, използвани в съвременния език.

Тези нови или стари нови правила залегнаха в уводната част на Новия правописен речник на българския език, подготвен в Института за български език към БАН, издаден от издателство Хейзъл през 22 г. Доколкото той отразява обаче всички правописни проблеми пред съвременния българин, голяма част от лексиката, пряко свързана с разглежданите тук въпроси, остава извън обхвата му Особено важна негова особеност е, че в него е включен само лексикализирани-ят материал на книжовния ни език и поради тази причина на словосъчетанията не е отделено място, макар и те да се разглеждат понякога като сложни или съставни думи.