Тъкмо това наложи да бъде подготвено специално издание, което да се концентрира изцяло само върху правописа на сложните думи и свободните словосъчетания, за да бъдат разкрити и правилата, според които (трябва да) се пишат те днес, а и самите те да бъдат посочени в речников вид за по-лесно ориентиране.
Предлаганата книга съдържа точно тези нови правила и голям словник, обхващащ множество сложни думи и съчетания, които днес се употребяват особено активно в речта ни. С нея трябва да бъде подпомогнат българинът, защото въпросите за слятото, полуслятото и разделното писане продължават да бъдат сред най-трудните проблеми за овладяване в системата на българския правопис. Основната причина за трудността обаче вече не е фактът, че липсват ясно формулирани правила, а това, че те не при всички случаи дават еднозначен отговор. При това не може да бъде пренебрегната традицията при записването на много от сложните думи, която често съществено се разминава с формулираните правила и води до множество изключения в тях. Към този факт се добавя и обстоятелството, че днес съществено влияе и начинът на писане на заеманите чужди сложни думи, който понякога в голяма степен се отличава от онова, което е характерно за българския правопис.
Най-важното за този справочник е, че съществена промяна в предлаганите тук правописни правила не е извършена и основен остава да бъде семантичният, тоест смисловият правописен принцип, заложен в тях. Според него основен критерий за слятото и разделното писане на думите се очертава степента на сливането на сложните думи и по-кратките словосъчетания в едно смислово цяло, както посочи още на времето професор Любомир Андрейчин.
И в този справочник е запазено виждането за последователното провеждане на единния смислов правописен принцип при сложните думи, като се елиминира влиянието на формалния, който десетилетия наред се препоръчваше при част от тях.
Смисловият принцип за графично оформяне на сложните думи е правописен принцип, свързан със значението (смисловата страна) на думите, тоест който отчита взаимната обусловеност между форма и съдържание. Под смислов правописен принцип се разбира съобразяването с отношението, в което се намират помежду си значенията на елементите, изграждащи сложната дума — равноправно или неравноправно. Ако се разглежда образуването на сложните думи като резултат от преход от граматично към лексикално равнище (тоест като създаване на дума, образувана от съответното синтактично съчетание), отношението между значенията на елементите на сложната дума е същото, както отношението между значенията на думите в изходното синтактично съчетание. Така както в словосъчетанията
