се оттогава, какво, учи се, а? Г. Караславов, Избр. съч., II, 159. — Па ако обичате, съгласен съм и у вас да остана, додето съм в Прага. А? А. Константинов, БГ, 42. • В съчет. а бе. А бе, видя ли кадрото на Тарилйома? Ив. Вазов, Съч. VIII, 64. А бе, Стойчо, я попитай, дали знае влашки. А. Константинов, БГ, 13.
4. При отговор за потвърждаване, че нещо е разбрано, схванато, за потвърждаване на казаното в предходното изречение или за изразяване на съгласие (единично, удължено а а или удвоено а-а`); тъй. — Вие, господине, за къде? — За Варна, — отговори момъкът. — А, за Варна! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 6. — Как беше ти името? — Андрешко. — А-а — Андрешко… Елин Пелин, Съч. I, 42-43. Насреща се зададе стар селянин с дълга тояга. — .. — Аз съм новият ви учител, — препоръча се Южанов. — А-а, господин учителе, добре си дошел! Ив. Карановски, Разк. I, 20. Готово ли е, .. — А-а — ще бъде, — отговори магерът, направи знак с ръка да имаме търпение. Елин Пелин, Съч. IV, 58. — Но слушаш ли или нехаеш? / — А, слушам, слушам — разправлявай! Д. Дебелянов, ЗП, 21. — Ти погаждаш ли се с дядови Маринови! — Аа`, погаждаме се, ами що да се не погаждаме! Нали сме врата във врата, се казва. Ил. Волен, БХ, 42. — Много проста работа, ама никой не я разбира. Или, разбира я, но много късно — като нас. — А, тъй кажи — много късно, когато вече няма накъде. Ст. *Чилингиров, ХНН, 217. • В съчет. а бе. А бе то човек ако вземе много да му мисли — така е. Елин Пелин, Съч. I, 215. А бе, то че ще надвият англичаните кога да е, не ще питане. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 115. // При досещане. Навярно вие и мен сте забравили — каза жената… Аз съм Надя… — А, да, да… приятно ми е. Елин Пелин, Съч. И, 175-176. Но работникът го погледна равнодушно и не отговори .. — А, разбрах, значи записвате ги през един! М. Грубешлиева, ПИУ, 19.
5. При изразяване на възражение, често с отсянка на неодобрение или ирония (понякога удвоено а`-а). — Че нали ви гледам, .. — А, гледаш ни. Все на прага стоиш и навън гледаш. Й. Йовков, ВАХ, 80. — Ами къде е училището, бе Вуте! Я си помисли — час бие детето дотам! Пустия му наш колибарски живот! — А, лошо ли му е на този чист въздух! Я го гледай, на прасе прилича, зачервил се като чукундур. Елин Пелин, Съч. IV, 241. — Защо си тук? .. — Знам ли. Вие знаете. — А, не знаеш! — изръмжа старшията. З. Сребров, Избр. *разк., 65. — Кой е викал на гости Димитра Гочоколев? — обърна се младежът, .. — Ама аз ли? — огледа се Кабака на всички страни, .. — А, не ти! Иван Червения! — отвърна му на подбив, с името на несъществуващо лице, помощникът. Г. Караславов, Избр. съч. I, 189. Ангелиева: Видите ли, г. Хаджиев, мъж ми се помина без време .. Ах, втори като него надали ще се намери. Хаджиев: А-а .. защо? Вий сте още млада. Ст. Костов, Избр. тв., 345-346. — Тук [в рая] бирници няма, дядо. — А, няма? — Няма, я! Елин Пелин, Съч. I, 36. • В съчет. а бе. Не бивало, кай, да се пие, .. А бе, човече, който пий, пий с парите си, какво ще му се бъркаш в работата? Й. Йовков, А, 22. — Видехте ли се какви сте женки, а не само да нападате тая власт! .. — А бе, и тия, и вие сте от един дол дренки — казаха неутралните. — Всеки гледа да ти смъкне ризата от гърба. Ст. Даскалов, БМ, 37. — А бе, защо ме избрахте? Изберете някой по-млад човек… Де бе Бойчо, де съм аз! Изберете някой по-достоен да замести Бойча. Ив. *Вазов, СбНУ II, 34.
6. При несъгласие с нещо или при отказ (понякога удвоено а-а или утроено а-а-а). Борис се изправи цял зачервен и плувнал в пот, задъхан: — Ами… колкото мога. Да помогна. Вие не ми се смейте. — А, как ще се смейме! Не ти се смейме и ни е драго, че и ти като нас. Д. Талев, И, 523. — Не, аз няма да я оставя нищичко да пипне. Слугиня ще й взема, готвачка… — А-а, вижте, с тая работа не съм съгласен! Св. Минков, РТК, 103. — Да не чуем, че Неша пак се годява за него? — А-а, виж, това няма да бъде. То веднъж става. Й. Йовков, Разк. I, 55. Овчарката протегна ръка. — А-а-а, да имаш да вземаш! — скри той шеговито китка отзад, па извърна очи. П. Тодоров, И, I, 9.
7. (Понякога удължено а а). При изразяване на ирония, понякога с отсянка на закана. — Къде се изгуби, бе бае Вездесъщов, .. — викнах му учудено аз .. — На курорт, на курорт, — каза многозначително той .. — А, значи и тебе те привлече смесеният плаж във Варна. Елин Пелин, Съч. IV, 208.
8. (Обикн. удължено аа, удвоено а-а или утроено а-а-а). За усилване, а) При подчертаване, изтъкване на нещо. „И ний работим, ама и тези синковци не падат по-долу, аа, не падат по-долу, пипат синковците.“ А. Константинов, БГ, 25. Вий, господин редакторе, виждали ли сте как хуква да бяга тълпата след залпа на войската? Не сте ли виждали? А-а, много е интересно, да се пукнеш от смях… А. Константинов, Съч. I, 47. — Голяма жега, брей! — вайкаше се фелдшерът. — Огън, огън ви казвам .. Аа, много топло, много… Й. Йовков, Ж, 1945, 159. — Хубаво пише в книгата, ааа!… Ама и ти, Хаджи, тъй сладко го четеш, че на песен докарва и приспива човека! Чудомир, Избр. пр., 45. Влезе чичото и погледна през прозореца: валеше едър, пухкав сняг .. — Ама че зима, жено, а! Добре, че докарахме въглищата! М. Грубешлиева, ПИУ, 27. б) При подчертаване на недоволство, укор. Македонски викаше гръмогласно, като пулеше кръвнишки очи въз маджарите: — Гаврите се, а! — Туркофили! Варвари! Ив. Вазов,
