Page:RBE Tom1.djvu/1000
БУЛЬОНЧЕ, мн. та, ср. Умал. от бульон. — Получихме агнешко, кока-кола, швепс и готова кайма. Каквото пожелаете... Имам булъонче, началство, да ти сипя за загрявка. Т. Монов, СЧ, 141.
БУЛЯ, зват. бульо, буле, ж. Диал.
1. Жената на по-възрастния брат по отношение на неговите по-млади сестри и братя и техните съпруги. Младата аосолвентка побърза да замине при брата си и буля си Гинка. Ст. Грудев, ББ, 41. Толкоз му беше приказката — да попита за братовица си. Луд ли е, т$ приказва само за буля си и за децата и`? И. Йовков, ЖС, 145. — Мамиш се, деверъо! — каза смело Кръстевица. — Излъгали са те. Мене слушай!.. — Тебе са излъгали, бульо, тебе, а не мене! — пламна отново той. Г. Караславов, ОХ IV, 35. Като сте, буле, се наред / ти личиш буле, в булките. Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХШ, 61. Иди, буле, думай добро за мене, /сал да дойде Пимпири Пенка при мене! Нар. пес., СбНУ XLVI, 180.
2. Омъжена жена на средна или в напреднала възраст; стрина. Когато понаредих дюкяна и закачих кепенците, дойде буля Ана. Ст. Чилингиров, ХНН, 72. —А че... чорбаджи, аз снощи ги чаках, чаках... те като са заловиха на...инаквото хоро.. — Ами буля ти хаджийка игра ли? — Ам че как?... И тя, и Анка, и, ... Д. Войников, КЦ, 43. Буля ли си, булка ли си? Погов., П. Р. Славейков, БП I, 56. • Със собств. име, образувано от мъжовото, често като интимно обръщение.
— Защо, буле Николи`це? Че лошо ли е да се живее сега? Ст. Марков, ДБ, 262. През деня двама стражари,.., спряха морните си коне пред портата на буля Кирилица. Елин Пелин. Съч. I, 60. Посред широката бай Зар-ъова стая е сложена трапеза, около нея събрано цялото семейство: бай Зарьо, буля Заревица, Диман, техният син, Аглика, негова невеста, Мирка. Ив. Карановски, Разк. I, 57.
— От тур. bula ’кака, леля’.
БУЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Забулвам, пребулвам. Зели са Цена да булят, / първо й було метнали — / дръпнала, та го скъсала. Нар. пес., СбНУ XXII-ХХ1П, 62. Преведи са, преклони са, мар Ма-рийке, / че ти иде кръстничката, мар Ма-рийке, / че ти води годеника / и ти носи бе-ло було, / ще ти були тънка снага, тънка снага, бяло лице. Нар. пес., СбВС, 219. • Обр. А слънцето неусетно беше залязло. Тънък мрак булеше полето. И. Петров, НЛ, 229. Фъртуната бясна / лицето му брули, / и дрямка опасна/ очите му були. И в. Вазов, Съч. III, 215. буля се страд. и възвр.
БУМ и удвоено или утроено бум-бум, бум-бум-бум междум. 1. За наподобяване звука на гърмеж. А младежите подири ги все в манастирската ливада: бау бум, бау бум, цял ден с пушките. Ив. Вазов, Съч.
ХХП, 113.
2. За наподобяване на звук от удар върху твърд, обикн. кух предмет. — Ти бе мишок!
— крещи фелдфебелът на малкия барабанчик. — Защо не чакаш! Два такта, разбираш ли! Тарара-тарара-бум! Тарара-тара-ра-бум. Д. Калфов, ПЮН, 80. А веднъж си в къщи спеше. / Майка му над него бдеше. / Изведнъж: / бум-бум, / лум-лум! / Отворете,..! / Влизат трима полицаи. А. Босев, ДО, 100. Удряха тъпана: бум-бум-бум.
3. В сказ. функция: а) Давам изстрел с огнестрелно оръжие, обикн. пушка, револвер; гръмвам. Вдигнал пушката и бум! Право в челото! П. Стъпов, ЖСН, 242. Докато пълзиш, той ще те забележи и веднага разбира къде е скрито оръдието. Тогава се премерва добре и бум! П. Вежинов, BP, 98. б) Удрям със сила върху кух или твърд предмет; бумкам, думкам; Взех тъпана и бум-бум. А Свих юмрук и бум-бум по вратата, дано ме чуят най-после.
БУМ, мн. няма, м. 1. Внезапно настъпило бурно развитие или рязко увеличаване, нарастване на нещо. Невероятен бум се очаква в продажбите на новия модел топки „Адидас“. С, 1998, бр. 1874, 19. В ерата на корупцията борбата срещу нея засяга всички .. С възхода на либерализма е свързан бумът на подкупите. 24 часа, 1997, бр. 222, 5. При откупуване на антики вече се плаьцат цени, близки до западните стандарти .. Това .. даде мощен тласък за бума в иманярството. СТ, 1999, бр. 47, 24. Икономически бум.
2. Сензация, шум, оживен обществен интерес. Името на тази личност напоследък беше пакетирано в почти ужасяваща тайнственост .. Едно интервю с него можеше да бъде моят първи вестникарски бум и щеше да ми осигури репутация на великолепен журналист. А. Мелконян, БФ, 311-312. Аз не зная какво става, .. да не би да има вестникарски бум, свързан сега пък с отрицанието на дарбата на Ванга, след като толкова много я славословехме. КСТ, 1991, бр. 12, 6. С тази рокля ще направиш бум на абитуриентския бал.
— Англ. boom.
БУМАГА ж. 1. Обикн. мн. Пренебр. Канцеларска преписка. Да вземем например бумащината — трупането на изписана хартия. У някои служещи тя е станала като болест.. Впрочем причините за трупане на бумагите са различни. Н. Каралиева, Н, 84. Клюмнала кичур коси над куп листове и формуляри, съсредоточено пишеше... — Виждам, че сте заета. — Ами, бумагите могат да почакат... Поласкана съм, щом сте ми гост. Ем. Манов, БГ, 200. Бях при министра аз пак отзарана / .. / „Вашата просба, прочетох я снощи, /.. :/ имам предвид!“ измърмора ми той / и запрелистя на масата рой / там навалени книжа и бума-ги... П. П. Славейков, ОБ, 195.
