2. Минер. Който е свързан с всеки един от индивидите на една кристална група в която кристалите са строго симетрично разположени помежду си. Близначна равнина.
БЛИЗНАЧКА ж. Жена близнак (в 1 знач.). — А тази малката пък коя е? — извика той и се наведе да види близначката, която се беше скрила зад учителката. — Това е сестра ми Денка! — рекох аз. К. Калчев, ПИЖ, 15$. Дамянка и Бъндерка били близначки. П. Йорданова, СЕ, 52.
БЛИЗНАШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от близнак (в 1 знач.). Близнашка детска количка.
БЛИЗНЕ, мн. -та, ср. Диал. Близнак (в 1 знач.) На вратата се почука и в стаята изтичаха две тънкокраки руси момиченца, близнета. Н. Каралиева, Н, 9. Имало веднъж един господар, който имаше две дъщери близнета. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 418. Фала Богу, за чудо големо! / Роди макя две деца близнета; / едно момче, другото девойче. Нар. пес., СбНУ XI, 35.
БЛИЗНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от близня. Тази порода има добър процент на близнене. Средно от 100 оагнени овце се получават по 140 агнета. Пр. 1953, 26.
БЛИЗНЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от близне. Било е рано зарана: / Петкана рано станала, / студена вода донесла, / окапа [окъпа] до две дечица, / до две дечица близ-ненца. Нар. пес., СбНУ XLIV, 212.
БЛИЗНЕЦ, мн. -й, м. Остар. Близнак (в 1 знач.). Вартоломей, значи син на Толо-мей..; Тома значи близнец. ЕМ, 160. Като ся научил, че дъщеря Нумиторова родила близнеци, заповядал да ги хвърлят в река Тибър. Г. Иошев, КВИ, 90.
БЛИЗНИ`ЦА ж. Диал. Стомана, близна2. От желязото става чугунът (плавно желязо) и стоманата (близница). Стоманата е най-чисто желязо. Д. Мутев, ЕИ, 131. Ка ойдоха край Немечка града, / край Не-мечка с кале заградено, / на калето порти от близница, / над портите диван направено. Нар. пес., СбНУ XLIII, 186.
БЛИЗНЯ1. Вж. близнявам1.
БЛИЗНЯ2. Вж. близнявам2
БЛИЗНЯ3. Вж. близнявам3.
БЛИЗНЯВАМ1, -аш, несв.; близня, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Раждам близнаци. Жената, Бог да я прости, все пестеше, все икономисваше. Четиринадесет деца роди тя, два пъти близни, седем останаха живи. Г. Караславов, ОХ I, 444. — Ти си млад, не помниш, но запитай майка си, тя ще ти разправи — една година всички овци близниха. Гората се изпълни с агънца. И всичките бяха белички, накъдето и да се обърнеш — агънца, бели агънца. К. Петканов, П, 152. Чуло ли се е, видело, / три пати макя да близни, / три пати по три момчета.
811
БЛИЗНАЧКА
Нар. пес., СбНУ XLIV, 123.
БЛИЗНЯВАМ2, -аш, несв.; близня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Турям стомана, близница на сечиво; клепя. Брадвата се е изхабила, трябва да я близним. Н. Геров, РБЯ I, 48. близнявам се, близня се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛИЗНЯВАМ3, -аш, несв.; близня, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Тъка не добре, та тъканта излиза с близни1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЛИЗНЯВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от близнявам1; близнене.
БЛИЗНЯВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от близнявам2 и от близнявам се; клепене.
БЛИЗНЯВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от близнявам3.
БЛИ`ЗО и (съкр. рядко, обикн. поет.) близ нареч. Обикн. със следв. предл. до.
1. На недалечно, малко разстояние до някого или нещо; в съседство, недалеч, наблизо, близко. Противоп. далеко, далеч. Съвсем близо, като че над самото село, оглушително изтрещя гръмотевица. Й. Йовков, Ж, 172. Дъщерята на първожреца и сестрата на Амбо ни търсиха. Те минаха съвсем близо до храстите, където бях се скрил, но не ме видяха. М. Марчевски, ОТ, 277. Орел и лисица станали приятели и ся сдумали да ся заселят близо един до други. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 5.
2. С гл. с ъ м, изглеждам и др. в 3 л. ед. и мн. ч. Означава, че на недалечно, малко разстояние се намира някой или нещо; близко. “.алеч ли е, аго, Цариград?“ — „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“ Ал. Константинов, Съч. I, 286. Колкото бяха по-близо нивище, толкоз изглеждаха по-светлозелени. Й. Йовков, Ж, 202. Той ме успокои, че селото е близо и там има хубава и студена вода. Елин Пелин, Съч. IV, 106.
3. С гл. съм, изглеждам и др. в 3 л. ед. и мн. ч. Означава, че наскоро, в недалечно време нещо ще стане; скоро, наскоро, близко. Свободата днес е близо, / дигай се на бой, страна! В. Георгиев, ПП, 65. Беше близо пред жътва. Ив. Вазов, Съч. XII, 18. Те са близо до пълната победа.
4. С гл. с ъ м, изглеждам и др. в 3 л. ед. и мн. ч. Обикн. с предл. д о. Означава, че някой или нещо по качества, по отличителните си черти или по схващания, разбирания не се различава много от някой друг или нещо друго, че е подобен или почти еднакъв с него; близко. Облеклото им е някак си близо до турското. С. Бобчев, ПОС (превод), 245. С най-хубавото от моята поезия аз винаги съм била близо до своя народ. Ел. Багряна, НК, 1963, бр. 19,1. Неговата работа му дава възможност да бъде по-близо до народа. Ив. Унджиев, ВЛ, 63. • Остар. С гл. и д а, падам и под. Нидерландските
БЛИЗО
