Page:RBE Tom1.djvu/791
БЛАГОТА ж. Диал. 1. Само ед. Благост, доброта. Всичко сега при багрите на ярката утринна светлина изглеждаше хубаво, ново. И Петър го гледаше с ненаситно око;., в сърцето му се будеше отдавна несе-щан трепет и някаква благота го погали и се разля по цялата му снага... Ц. Церковс-ки, Съч. П1, 102-103.
2. Добро дело, добрина, благо (Н. Геров, РБЯ).
БЛАГОТВОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който има добро действие, оказва добро въздействие; благодатен. Аз исках нарочно да ида на лов пак къде Горни Богров, за да навестя стареца и да се уверя лично, че блудният му син се е завърнал към дълга си и към честния и благотворен труд на селянина. Ив. Вазов, Съч. XI, 25. — Пий, Кремено, малко е горчивка тая вода, но тя е благотворна. Ив. Вазов, Съч. XXI, 68. От земята тук, ний усещаме благотворната му [на слънцето] светлина. С. Бобчев, ПОС (превод), 3. // Който донася голяма полза, много добри резултати; ползотворен, плодотворен, благоприятен. Разтворили се широко вратите на България за християнската култура.. Това влияние било благотворно за България, защото византийската империя била наследник на богата антична култура. Ист. VII кл, 20. И своите нови идеи за образование и възпитание аз прилагам безпрепятствено и нашироко. И те дават благотворни резултати, които се признават и одобряват от всички. Т. Влайков, Съч. Ш, 51.
2. Остар. Благотворителен. В града се виждат много библиотеки, благотворни заведения. С. Бобчев, ПОС (превод), 94.
БЛАГОТВОРЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Благодеяние (в 1 знач.). За да бъдат неговите благотворения совършено пълни, тойзи великодушний гражданин лишал себе в най-нужни потребности: хранил ся почти с едни овощия. С. Радулов, ГМП (превод), XXIX. Тялото ся сохранява с храна, а душата с благотворения. А. Гранитски, ПР (превод), 17.
БЛАГОТВОРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
1. Човек, който се занимава с благотворителност. Как се не намери един богат човек, истински благотворител, който да направи едно .. дарение! Ас. Златаров, ПН, 1934, кн. 1, 2.
2. Човек, който е извършил някакво добро дело или който върши благодеяния; благодетел. Блазе на такива деятели, които съ-действуват за пробужданието на народните нравствени сили.. Тези деятели стават едни от най-големите благотворители не само на отделни народи, но и на цялото човечество. ПСп, 1876, кн. 11-12, 3-4. Като изобретател на барута той не може да се мери с благотворителите на чловечество-то. Лет., 1872, 253.
БЛАГОТВОРИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е свързан с благотворителност. По Коледа дадохме едно любителско представление в училището с благотворителна цел. Ив. Вазов, Съч. XXI, 102. Един ден при него дойде госпожица Симова —.. — и го помоли да вземе с нея участие в благотворителната вечеринка на женското дружество. Д. Немиров, Д № 9, 63. Благотворително дружество. Благотворителен концерт.
2. Който върши добри дела, прави благодеяния; благодеятелен. От един такъв естествен чучур ся възползувал някой си благотворителен чиляк и направил чушма с една каменна чучурка, която течеше в каменно корито. Ц. Гинчев, ДТ, 18. Тя бе кротка, благотворителна,.., милостиво приглядвала сиромаси и злочастни. С. Радулов, ГМП (превод), 30.
БЛАГОТВОРИТЕЛКА ж. 1. Жена, коя то се занимава с благотворителност. 2. Жена, която е извършила някакво добро дело или върши благодеяния; благодетелка.
БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Социална дейност, свързана с предоставяне на материална и парична помощ на нуждаещи се хора, извършване на дарителство и др. добри дела. Евлоги и Христо [Георгиеви], са известни по-късно с голямата си благотворителност и със значителната си политическа активност. Н. Ферман-джиев, РХ, 180-181. Солоновът баща осиро-машал от своето человеколюбие и благотворителност. Н. Михайловски и др., ОС (превод), 156. Да покажем на последний пример от неистощима й благотворителност: цели пят годин наряд тя даваше всяка неделя по четири оки хляб бедному вдовцу Тасену, кому били на ръце пят дячи-ца. С. Радулов, ГМП (превод), 24.
БЛАГОТВОРИ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Дейност на благотворител.
БЛАГОТВОРНО. Нареч. от благотворен (в 1 знач.); благоприятно, ползотворно, плодотворно. Просторът, чистият въздух и слънцето действували особено благотворно на децата. Ст. Грудев, ББ, 13. Това бе,.., една голяма радост за майка ми и за всички домашни, и тя подейстува благотворно и над мене. К. Величков, ПССъч. I, 26. Съкрушаващите удари, които със своите книги Гогол нанася на феодално-крепос-тническата държава, действуват най-бла-готворно и върху политическото възпитание на българския народ. Н. Лилиев, Съч. III, 184-185. Присъствието на варът в гъстата или в набиената почва действува благотворно, а в роховитата вредително. Знан., 1875, бр. 14, 218.
БЛАГОТВОРНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. 1.иБлаготворно, благоприятно въздействие. Иов живял в Аравия..: цял изток го почитал зарад неговата благотворно ст,
