щам си /хвана си) беля <та>. Разг. Обикн. с нещо, с някого. Имам неприятности с нещо, което съм се заел да върша или с което искам да помогна, услужа на някого; сам си създавам неприятности с нещо или с някого. Едно време този човек беше мой ученик .. Разбира се, за срока му поставих слаб и по двата предмета. Сложих му двойки, ама си взех беля на главата. Като се заредиха, брате, баща му, майка му, .. , че и кметът даже ми обърна внимание! Чудомир, Избр. пр, 49-50. Мишо Бъчваров го настигна и си взе беля, че го поздрави. М. Яворски, ХСП, 125. —Ама на тебе ли остана бре, Киро, да оправяш султанската неразбория? Само беля на главата си ще навлечеш и на хората нова мъка ще докараш! Д. Марчевски, ДВ, 116. — Прибери ме, християнино, — промълви през бликнали сълзи болният, — и аз съм българин .. — Какво да те правя?
— спря пак човекът притеснен. — Отде да знам, че няма да си навлека някоя беля? Д. Немиров, Б, 218. Вкарвам / вкарам (въвличам / въвлека) в беля <та> някого; докарвам / докарам (навличам / навлека) беля <на главата> някому. Разг.Ставам причина да сполетят някого някакви неприятности, създавам неприятности на някого. Кои са тия хора? Не им е чиста работата. .. Ще ни вкарат в някоя беля. Л. Стоянов, X, 132. Андрешко мислеше за бедния Станоя, комуто съдията утре ще секвестира житото, съдията, когото той сега караше. — Ти ми докара тая беля, Андрешко, ще му каже Станоя. Елин Пелин, Съч. I, 48. А пък ти, момко, като думаш за свободата, за да ти кажа, че нашите момчетии само беля ще ни навлекат на главите. Д. Марчевски, ДВ,46. Дохожда ми / дойде ми беля до (на) главата. Разг. Случва ми се беда, неприятност. Това (там) е белята в торбата. Разг.Употребява се, когато някому се случи някаква неприятност, когато го заловят, че върши нещо нередно. Търся (диря, искам си) белята. Разг.\ Търся (диря) си белята със свещ. Диал. Правя, върша нещо неразумно, рисковано, с което сам си навличам неприятности, беда. — Защо ходиш нощем из улиците, бе човече? — упрекна го кръч-марят. — Или белята си търсиш?М. Марчевски, ГБ, 295. — Ти май че си търсиш белята! —.. — В брашнарника се гонят мишките, а ти бълнуваш за юнашки дрехи. Г. Белев, ПЕМ, 126. Шаро, ти се връщай, / дириш си белята — / само хора ходят / горе в планината! Д. Габе, СбХ, 71.
— От араб. през тур. bela. Друга (диал.) форма: бела.
БЕЛЯЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бележа като прил. 1. Разг. Който има някакъв физически недостатък и обикновено се проявява като зъл, лош. — Сакато, пък зло! — Беляза4 го Господ. От белязан челяк да бягаш. И. Йовков, СЛ, 136.
— Ти не си майка! Не чуваш ли, че детето се къса от плач? Я иди при него и го умири .. От белязани хора добро никой не е видял! .. Нямата разтърси глава, за да му каже, че няма да иде. К. Петканов, ОБ, 254. 2. Прен. Към когото има предубедено отношение поради някакви негови простъпки, провинения. — Ний сме белязани люде, дето ни наричат. .. богомили. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 190. Обичаше я, но .. не беше помислял в сънищата си дори за взаимност. .. Беше лудост да мисли, че именно него, белязания червенокос недодяланик, ще избере тя за другар! А. Гуляшки, МТС, 133.
БЕЛЯЗАН
О Белязани атоми. Обикн. мн. Спец. Радиоактивни или стабилни изотопи на химически елементи, които се използуват широко като индикатори при изследване на различни процеси в медицината, техниката и при научни изследвания. С помощта на белязани атоми научни сътрудници на Белоруската академия на науките са проникнали в същността на образуването на хлорофила в растенията. ВН, 1958, бр. 2240,4.
БЕЛЯЗАНО нареч. Обикн. с гл. с ъ м. а) Означава, че някъде е поставен знак за нещо. И капидано [капитанът] отишол вечерта на портата;.. на четриесе порти бе-лезано. СГ, 1894, кн. 1, 328. б) Предопределено, определено от съдбата. Дядо казва: белязано мие — път по белия свят. 3. Сре-бров, МСП, 47. И дето е таз бенка над окото, /от старо време е белязано, се знай/ — на нейния живот е къс отсечен край, / и няма да умре горката от смъртта си. П. П. Славейков, СбМ, 1910, кн. 2, 65.
БЕЛЯЗАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на белязан. Полицаят бе необикновено риж, от типа на ония рижи, които се стесняват от своята белязаност. К. Георгиев, ВБ, 23.
БЕЛЯЗВАМ, -аш, несв., прех. Рядко. Бележа (в 1 знач.); означавам, маркирам. Навсякъде по пътя си белязваха дърветата с бяла блажна боя — две линии и номер. Н. Тихолов, ДКД, 102. Извиквайки спомените си за видяно, чуто, научено, пътеписецът оцветява сухите иначе факти, белязва ги с лично преживяване. В. Мутафчиева, БС, 5. • Обр. Беден се родих във бедно село, / пасох чужди биволи и крави / и белязва горест мойто чело — / раснах безприютен и забравен. П, 1960, бр. 45, 2. белязвам се страд.
БЕЛЯЗВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от белязвам и от белязвам се; бележене, отбелязване. В случаите, когато стопаните / .. / не желаят да подложат на маркиране или белязване свинете-майки, последните ще бъдат приемани за застраховка без разлика от другите. ОФ, 1950, бр. 1723, 5. ^
БЕЛЯЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. 1. Който прави пакости, бели. Белялия дете.
БЕЛЯЛИ`Я
