Page:RBE Tom1.djvu/659
А пък когато настана дванайсетий ден оттогава, / всички безсмъртни се върнаха дружно, с Кронида начело, / пак на Олимп. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 20.
— Друга (остар.) форма: безсмертен.
БЕЗСМЪРТИЕ, мн. няма, ср. 1. Според религиозните представи — вечен живот; безсмъртност. — В тая пещера живее бялата кукувица, благословена от Господа с безсмъртие. Ще рече — да не умира во веки веков. Елин Пелин, Съч. II, 80. Един от неговите [на царя] големци, .. , обещал му безсмъртие, като му приготвил една чаша с билки, които като изпие, никога да не умира. МС, 1883, кн. 4, 29. / / Пребъдване във вековете, вечно съществуване. Ще дойде ден, и той не е далеч, / вселената когато ще да знай/една богиня само — Хубостта! / В живота на безсмъртие начало, / и в мъртвото емблема на живот. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 37. 2. Ритор. Вечен спомен, вечно съществуване в съзнанието на поколенията; безсмъртност. Народната признателност го увенча със славата на безсмъртието и той [Левски] заживя завинаги в съзнанието на поколенията. Ив. Унджиев, ВЛ, 356. Най-сладка смърт е / смърт за свобода; / Тя е безсмъртие — / живот в народа! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 179- 180. Ботев ли с бунтовните си песни / към безсмъртие на бой зове? Мл. Исаев, ЯД4 44.
— Друга (остар.) форма: безсмертие.
БЕЗСМЪРТНИЧЕ, мн. -та, ср. Диво полско и планинско едногодишно сухо цвете от семейство сложноцветни с бледорозови, лилави цветове и сребристи листа и стебло. Xeranthemum. Край пътя сред повехналите лайкучки нацъфтя синята жлъчка, а прего-рялото пасище заруменя от розовите без-смъртничета. П. Бобев, ГЕ, 103-104.
БЕЗСМЪРТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от безсмъртен; безсмъртие. Защото Хаджи Ахил е един беден бръснар, .. , който е чел само сънотълкователя, Мартин Задека и Библията, не записва това, което ражда главата му, и не чувствува силно желание за безсмъртност при сичко-то си убеждение, че е голям човек. Ив. Вазов, Съч. VI, 145. Делото на Тенисона е от по-висока природа. Нему се пада безсмъртност. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 172.
БЕЗСНЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. 1. През който не вали сняг. Без-снежна зима. Безснежен сезон. 2. По който няма сняг. Безснежни върхове.
БЕЗСНЕЖИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Отсъствие на валежи от сняг.
БЕЗСОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. В който няма никак или няма достатъчно сол. Седнаха на масата, .. От време на време Петър се сърдеше, че яденето е безсолно или че хлябът е много сух. И. Петров, НЛ, 127. Безсолен хляб. 2. Прен. Разг. Който не е духовит, в който няма остроумие. Не всички се изсмяха на безсолната закачка, но никой не се сети да защити доктор Филев. Б. Несторов, АР, 79. Па и хвалбите му са сухи и ласкателствата му безсолни. М. Балабанов, С (по-бълг.), 68. Безсолни думи. Безсолна шега.
безсмъртие
БЕЗСОЛНАТА нареч. Разг. Без сол. Продаваме по някое яйце, колкото за сол, а когато кокошките се стиснат, караме я безсолната. Г. Караславов, Избр. съч. П, 185.
БЕЗСОЛНО. Нареч. от безсолен. Тя готви безсолно. А Опита се да се пошегува, но излезе някак си безсолно.
БЕЗСОЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на безсолен.
БЕЗСОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Книж. В който няма никак или има малко сок. Отпаднал стоеше царят, — сух като стрък безсочна билка — и се взираше с мъртъв поглед в ъгъла, дето седеше Боян. Н. Райнов, КЦ, 34. Безсочен плод.
БЕЗСОЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на безсочен.
БЕЗСПИР нареч. Безспирно. Стрелбата пак започна — .., кулата сякаш цяла се разтърси — куршумите безспир чукаха по стените и`. Д. Талев, И, 128. Аго беше много весел, приказваше безсцир и разсмиваше всички с глупостите си. Й. Йовков, АМГ, 20.
БЕЗСПИРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не спира, не престава; неспирен, непрекъснат, непрестанен. Безспирен вой, стихийна буна! / Несмълкно зимната фъртуна / прозорците ми блъска с бяс. П. К. Яворов, Мис., 1899, кн. 5, 504. Задуха вятър, буря заиграе, / с стихийте то [дървото] в безспирна е борба. К. Величков, ПССъч. И, 135.
БЕЗСПИ`РНО нареч. Без спиране, без прекъсване; непрекъснато, непрестанно, безспир. По широкия тротоар пред мене безспирно тече буен поток от люде. Д.Та-лев, СК, 151. Знаехме само едно: че трябва диа eg бърза, да се върви напред безспирно. Й. Йовков, Разк. II, 137. Смрачава се, безспирно дъжд ръми. М. Петканова, С, 45.
БЕЗСПИ`РНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Книж. Качество на безспирен.
БЕЗСПОРЕН1, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който не предизвиква спор, съмнение; несъмнен, очевиден, безсъмнен. Защо тогава се сили толкова да обори безспорната правота на неговите разбирания?... Т. Влайков, Съч. III, 34. — Все пак — казах аз,
— Гюзелев е виновен. Това е доказано по безспорен начин. К. Калчев, ДНГ, 62. Безспорна истина. Безспорен факт. Безспорен успех. Безспорен талант.
— От рус. бесспорньти`.
безспорен1
