м., батевата жбатевото ср., батевите мн.
Разг. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж или по-млада жена. — Олеле, мамо!. . Отиде ми кошничката! — ревна с пълен глас момиченцето. — Не плачи, батевото! Бате ти Лазар ей сега ще я извади! К. Петканов, ОБ, 66. батеви мн. Разг. Домът и семейството на бате. — Щях да забравя — тази вечер ще отидем у батеви на гости. К. Петканов, БД, 38. „У батеви останала е майка; / ще трябва да се иде, че навън / я чуй каква е хала разбесняла.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. А когато батеви отиваха на кино, .. , махахме чергата и танцувахме. Д. Кисьов, Щ, 24.
БАТЕНКА м. Пренебр. Фамилиарно обръщение обикн. към по-възрастен мъж. Седем месеца и девет дена съм управлявал най-голямото село в околията, батенка! Ама кмет и половина бях, не като сегашните. Чудомир, Избр. пр, 266. — Каквото да ме правите, нищо не знам.. — Знаеш и всичко ще си кажеш, батенка... М. Грубешлиева, ПИУ, 272.
— Рус. батенька.
БАТЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. галъов. от бате (в 1 знач.). Сашко беше застанал до леглото на болния. — Бате, виж ме, батенце. С червена връзка съм! Бате Васил отвори очи, едигна се изтежко и се подпря на лакът. Л. Галина, Л, 65.
БАТЕРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Прил. от батерия. Спомних си, че вуйчото на Ирена .. имаше батерийно радио, за да слуша предупредителните тревоги и когато електричеството спре. П. Славински, ПЩ, 144. Пазачът потъна в шумака. Светна с батерийно фенерче. Цв. Ангелов, ЧД, 83. Батериен радиоприемник. Батерийна фабрика. Батерийни елементи.
БАТЕРИЙКА ж. Умал. от батерия (в 3 знач.). Започна истинската приказка за Аладин и вълшебната лампа. Вълшебна лампа наистина нямаше, имаше електрическа батерийка, която хвърляше сноп светлина. Н. Стефанова, ОС, 194. На двата прашни прозорци пък бяха натрупани в безредие дребни работи, .. , електрически батерийки, части от грамофони. Елин Пелин, ЯБЛ, 11.
БАТЕРИЯ1, мн. -ии, ж. 1. Физ. Верига от галванически елементи за получаване на ток. Една вечер, .. , той седеше в празната читалня пред радиоапарата с поизтощени вече батерии и слушаше предаванията на радио Москва. Ст. Марков, ДБ, 15. Акумулаторна батерия. Транзисторна батерия. 2. Техн. Съединение на няколко еднотипни апарата, съоръжения, устройства в единна система за ефективно съвместно действие. Коксуването се състои в загряване на раздробени въглища до 1000°- 1100° в отсъст-
36 Речник на българския език, т. I вие на въздух. Този процес се извършва в огнеупорни батерии, които се състоят от камери за коксуване. В. Цокова, ВС, 42. В лабораторията му, след малък ремонт, се появи нова чешмяна батерия за топла и студена вода. Бр. Мормареви, ХК, 39. По-терята прави опит да атакува. Навързва и хвърля батерии от бомби. 3. Сребров, Избр. разк., 104.
батенка
3. Разг. Джобно електрическо фенерче.
— От фр. batterie.
БАТЕРИЯ2 ж. Муз. Групата на ударните инструменти в оркестър, в която влизат тимпани, барабани, чинели, там-там, гонг, ксилофон, камбани и др.
— От фр. batterie ’уред за удряне’ през ит. batteria.
БАТИМЕТРИЯ ж. Хидрогеол. Дял от практическата хидрогеология, който се занимава с измерване на морските и океанските дълбочини.
— От гр. рабох; ’дълбок’ + цетреш ’измервам’.
БАТИМЕТЪР, -ът, -а, мн. -три, след числ. -търа, м. Хидрогеол. Уред за измерване на морските и океанските дълбочини.
— От гр. раб-ид ’дълбок’ + цетресо ’метър’.
БАТИНАЯ ж. Диал. 1. Батева жена. 2. Кума, кумица.
— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БАТИ`САМ. Вж. батисвам. БАТИ`СВАМ, -аш, несв. ; батисам, -аш и бати`ша, -еш, мин. св. бати`сах, св. Диал.
1. Непрех. Затъвам, потъвам. Да се разигра църното море, / ничком да удари тежка гемия, / да батисат девет товари, / и ти най-после да батисаш. Ст. Младенов, БТР I, 110.
2. Непрех. Пропадам, изгубвам се. Батис-ват ми пари. Ст. Младенов, БТР I, 110.
3. Прех. Унищожавам, опропастявам. — Един язовец .. изпояде кукурузищата на цяла община. Вярно, че и ние бая кукуруз ба-тисахме, ама и язовеца батисахме! Ти, Ара-ламби, я помниш тази хайка. Й. Радичков, С, 65. батисвам се, батисам се страд. от батисвам в 3 знач.
БАТИСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от батисвам и от батисвам се.
БАТИСКАФ м. Спец. Самоходен подводен апарат, предназначен за изучаване на морските дълбочини. Прочутият изследовател на големите морски дълбочини Огюст Пикар достигна .. със своя бати-скаф .. една дълбочина от 3150 метра. ВН, бр. 2997, 4.
— От гр. paflvq ’дълбок’ + сткосфод ’лодка’.
БАТИ`СТА ж. Вид фино тънко платно от памук или лен. Кърпичка от батиста. II Къс, кърпичка от такова платно. Толкова възторг не съм видял, казваше Иванов, като обърсваше с бялата батиста по лицето си мокрите следи от чорбаджиевото лоб-зание. Ив. Вазов, Съч. VI, 213.
— От фр. batiste.
батиста
