Мед. Анатомия, която се занимава с причините на болестите, с тяхното развитие и със структурните промени, до които болестите довеждат организма. Пластична (художествена) анатомия. Изк. Анатомия, която изучава външните форми и релефа на отделните части на човешкото тяло при покой и движение и служи за целите на изобразителното изкуство. Топографска анатомия. Физиол. Анатомия, която изучава отделните части и области на човешкото тяло като сбор от органи и други съставки и техните естествени взаимоотношения.
— От гр. ἀνατομή ’изрязване’.
АНАТОМО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има отношение към или връзка с анатомията на някакъв организъм, напр.: анатомо топографски, анатомофизиологичен, анатомофункционален.
АНА`ФОРА ж. 1. Литер. Повторение на еднакви думи, синтактични построения или звукове в началото на съседни стихове, строфи или на отделни фрази и периоди в художествената проза, напр.: Чуй как стене гора и шума, / чуй как ечат буки вековни. Хр. Ботев.
2. Църк. Църковен благословен хляб по време на богослужение, който се раздава на вярващите след службата; нафора, просфора.
— Гр. ἀναφορά ’изнасяне, издигане’.
АНАФОРЕ`ЗА ж. Спец. Движение на йони в разтвор към анода под влияние на преминаващ през него галваничен ток.
— От гр. ἀναφορέω ’изнасям’.
АНАФОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Който се отнася до анафора (в 1 знач.).
2. Езикозн. Който насочва към нещо или някого, вече споменати преди това.
◇ Анафорично местоимение. Езикозн. Третоличното местоимение (той, тя, то, те), което насочва към вече споменато лице.
АНАФРОДИЗИА`К м. Мед. Лекарствено средство за потискане на половата възбудимост. Противоп. афродизиак.
АНАФРОДИ`ЗИЯ ж., Книж. Липса на полово влечение у мъж към жена.
— От гр. ἀν- ’не-, без-’ + гр. собств. Άφροδίτη през фр. anaphrodisie или нем. Anaphrodisie.
АНАХРОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. 1. Погрешно отнасяне на факт или събитие от една епоха към друга; хронологично несъответствие. Тия деца-юнаци [Секула детенце и др.] обаче, въведени в кръга на Крали Марка, са един анахронизъм: те са живели 40-50 години по-късно, те са хора от XV в. Б. Ангелов, ЛС, 59. Образът на отец Иван обаче е анахронизъм; той не е възможен за времето на действието, а е пренесен от много по-късното време на възраждането. ЛФ, 1956, бр. З, 3.
2. Остаряло, несъответстващо на условията на съвременността явление, схващане, мнение и др.; отживелица. Филмът се върти безшумно, .. Пред съвременните постижения на тонфилмовото изкуство тоя ням филм изглежда като възкресен анахронизъм. Св. Минков, ДА, 38-39. — Вие продължавате да бъдете сантиментален, но сега вече искрено… Вие сте средновековен човек, феодален анахронизъм, попаднал случайно между ориенталски шмекери и търговци на тютюн. Д. Димов, Т, 462. Но оттогава и досега човечеството е преминало цели 19 века и в продължение на това време християнството е изгубило своята чистота и е станало анахронизъм, религията е изгубила своя смисъл и е заприличала на орех без ядка. Хр. Ботев, Съч., 1929, 189. // Остаряла дума или израз. В лириката, епоса и драмата изоставяме непрестанно и необяснимо редица слова и изрази, които нашият писател счита за анахронизми. С. Северняк, ИРЕ, 263.
— От фр. anachronisme през рус. анахронизм.
АНАХРОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е погрешно отнесен към друго време; анахронически. През това време всички влияния, .. навлизаха бурно — едни, закъснели вече, други — подранили, .. И странно беше да виждаш тия влияния на различните школи в литературата и в изобразителните изкуства, които идеха едновременно, но бяха анахронични. К. Константинов, ППГ, 164.
2. Който не съответства на съвременността; остарял, отживял, анахронически. Директорът познаваше добре своя другар, .., и не се учудваше на мненията му, които изглеждаха малко анахронични и странни — за съжаление. Д. Фучеджиев, Р, 319. — Стиховете му [на Байрона] са хубави… — обажда се Чинков, .. — Анахронични… Комисаря се съгласява: — Анахронични… — И тупва с юмрук по бюрото пред себе си. — Една слабост, от която ще го излекуват събитията… Ако, разбира се, остане верен на призванието си. Др. Асенов, ТКНП, 59.
АНАХРОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Анахроничен.
АНБЛО`К нареч. Книж. Общо, изцяло, вкупом. — Мога да ви бъда от полза — тузовете познавам до девето коляно, така да се рече — буржоазията анблок! Само искайте сведения, искайте съвети и наставления. Др. Асенов, ТК, 312.
— Фр. en bloc.
АНГАЖИМЕ`НТ м. 1. Поето задължение за извършване на нещо, за изпълняване на някакво обещание. — Можело е и по телефона да се обадите, но нищо. Утре в осем имате ли някакъв ангажимент? — Съвсем не, господин полковник. На Ваше разположение съм. В. Нешков, Н, 139. — И може би сте чули, че ние сега чакаме датския
