Page:RBE Tom1.djvu/414

От Читалие
Версия от 22:31, 24 ноември 2012 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


купност от дисциплини, които се занимават с изучаването на арменски език, арменска литература и култура.

2. Учебна дисциплина за изучаване на тези науки във висше учебно заведение.

АРМЕНКА ж. Жена от основното население на Армения. Тук има българки, еврейки, арменки, туркини... Ето я мълчаливата и усмихната ударничка Мако Барсамян. Г. Караславов, ПМ, 49.

— Друга (диал.) форма: ерменка.

АРМЕНКИ само мн. Диал. Болестта ар-меник (според народното поверие причинявана от женски същества, които измъчват родилките); лахусни.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

АРМЕНСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от арменец и от Армения. Младият, но известен вече арменски поет Геворк Емин рецитира стихове, напоени с прекрасен лиризъм. Н. Фурнаджиев, МП, 33. Първо, той тръгна по главната улица,.. После сви в една малка уличка, където се намираха малките дюкянчета на арменските и гръцки сарафи. П. Незнакомов, МА, 94. Арменска история. Арменски народ. Арменско малцинство. Арменски град. Арменски език. Арменска писменост. Арменска азбука. Арменска литература. Арменски обичаи. Арменска носия.

2. Като същ. арменски м. Арменски език. О Арменска визита. Разг. Шег. Дълго, продължително оставане на гости. Забелязвам, че малката стая е пълна с облаци дим, макар Величков вече да не пуши. .. Извинявам му се, че много съм му накадил, и ставам да си ходя. Нехайно каза, че това не значи нищо, и ме спира. Става неусетно арменска визита. СбЦГМГ, 276. Арменски поп. Разг. Човек, на когото постоянно се оплакват, но без полза, тъй като не е в състояние да помогне. Всеки гледа да ти прехвърли на тебе

— да се отърве, разбираш. Станах нещо като арменски поп. .. А кво ме грее? Досега никой не ме е попитал как съм аз, от какво имам нужда. Н. Стефанова, ПД, 52. Арменска уста. Разг. Човек, който се хвали и преувеличава много, обикн. неща, които са свързани лично с него; самохвалко.

— Друга (диал.) форма: ерменски.

АРМЕНЦИ, само мн. Диал. Растение, с което се лекуват родилки от болестта арме-ник; студиото.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

АРМЕНЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете от арменската народност, дете на арменец. Като третокласник можех вече и да нотирам, и то не само прости песнички, а даже и твърде сложни, .. , които ми пееха моите съученици арменчета. Ст. Грудев, ББ, 10. 2. Разг. Млад арменец или млада арменка.

арменка

Лодкарят ни е едно осемнайсет-деветнай-сет годишно арменче, но — добър гребец!... Д. Калфов, Избр. разк., 59.

— Друга (диал.) форма: е р м е н ч е.

АРМЕНЯСАМ. Вж. арменясвам. АРМЕНЯСВАМ, -аш, несв.; арменясам, -аш, св., непрех. Диал. Заболявам от болестта арменик.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

АРМЕНЯСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от арменясвам.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

АРМЕЯ, мн. няма, ж. Диал. 1. Кисело зеле; разсол, пресол, армеена чорба. — Пак месо сте сготвили! Кацата с армеята стои небутната, бобът покара листа в избата, а вий купувайте месо, пилейте! Чудомир, Избр. пр, 8.

2. Сокът, саламурата на това зеле; армеева чорба, армеена чорба. — Миличко — рекла,

— имате ли у вас зелев сок? .. — Армея — рекла. Чудомир, Избр. пр, 80.

— От гр. аррт| 'саламура'.

АРМИ`РАМ, -аш, несв. и св. Техн. 1. Непрех. Правя армировка, арматура. Понякога арматурата полепва по ръцете на монтьорите, бетонът замръзва, но монтажниците, с техническия ръководител .. усилено армират. ВН, 1961, бр.2940, 1. 2. Прех. За материя с определена здравина

— придавам якост на материал, на части от конструкция и др., като се свързвам механично с тях; укрепвам. При канални профили с малки размери и периодична експлоатация е възможна употребата .. на плочи от глина, смесена със слама, която придава по-голяма якост на облицовката (армира я). Д. Фильов и др., ХК, 185. армирам се страд.

— От фр. агшег 'въоръжавам, подготвям солидно'.

АРМИРАН, -а, -о, мн. -и. Техн. Прич. мин. страд. от армирам като прил. 1. За материал, за част от конструкция — който се отличава със здравина, якост, придобита чрез механично свързване с елементи от поздрава материя.

2. Който е изграден чрез арматура. Армирана зидария.

О Армирано стъкло. Строит. Плътно полупрозрачно стъкло с арматура от тънка телена мрежа, използвано за покриване на навеси, перголи и др. Вън беше почнало да вали, върху мокрия тротоар играеха пъстрите отражения на витрините, а на ъгъла четирите телефонни кабини блестяха с армираните си стъкла. JI. Михайлова, Г, 165.

АРМИРАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от армирам и от армирам се.

АРМИРОВКА ж. Техн. Пръти от бетонна стомана, скрепени с тел или заварка, които образуват скелета на стоманенобето-

414

армировка