Page:RBE Tom1.djvu/412

2. Събир. Изделия от такъв материал. В магазина се продава аркопал и порцелан.

— Фр. arcopal.

АРКТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Арктически. Климатът на Сибир е рязко континентален. Той е под влияние на студените арктинни въздушни маси, които нахлуват откъм Северния ледовит океан. А Арктична област. Арктичен климат. Арктичен въздух.

АРКТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Арктика (северна полярна област на земното кълбо); арктичен. През късото арктическо лято край северните канадски брегове пасат хиляди северни елени. К, 1970, кн. 4, 32. Арктически морета. Канадският арктически архипелаг. Арктически сняг. Арктически студ. Арктически растения. Арктическа нощ.

— От гр. apKTiKoi; 'северен'.

АРКТОГЕА, мн. няма, ж. Геогр. Най-голямата зоогеографска област на сушата, включваща Европа, Азия, Африка и Северна Америка.

— От гр. аркто<; 'север' + уп 'земя'.

АРЛЕКИ`Н м. 1. JIumep. Традиционно действащо лице, остроумен слуга от италианската „комедия дел арте“, което се явява на сцената в прилепнал костюм от разноцветни парчета плат и с черна полумаска и дървена сабя, изпълняващ ролята на находчив любовник, ловък интригант или смешник.

2. Прен. Книж. Палячо, смешник, шут.

— От ит. arlecchino.

АРЛЕКИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Арлекински.

АРЛЕКИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е на арлекин или е характерен, присъщ на арлекин; арлекинов. Арлекински костюм. Арлекинска роля.

АРМАГ, мн. -зи, м. Диал. Глинен съд като гърне с полукръгла дръжка отгоре, в което обикн. се носи храна на полето на жътвари, косачи. Навървиха се по тясната пътека и жътварките. Всичките пристигнаха натоварени: една с люлка, друга с торба хлябове, трета с варени сухи ябълки в ар-мага. А. Каралийчев, ЛС, 67.

— Неизв.

АРМАГАН м. Простонар. Подарък, донесен или изпратен обикн. отдалече.

— Ела по-близо да видиш какъв армаган ти донесох. . Той извади от пояса си златната гривна и я закопча на бялата ръка на Бояна. М. Марчевски, П, 25. — Тате беше тук

— каза тя. — Донесе ми армаган от село. П. Спасов, ХлХ, 277. Захваща сега дядо ха-джи да вади скъпите си армагане: рошкови, смокини, леблебии, менгисчета, пръстенче-та. Ил. Блъсков, ПБ, 67. Надяваш ли се, Калино, / бачо ти Кольо да доде? /Бачо ти Кольо да доде, / армаган да ти донесе. Нар.

аркти`чен

пес., Ив. Вазов, Съч. XII, 101. Я стани, стани, хубава Гинке, / че си йе дошло твоето либе / и то ти носи голям армаган, / голям армаган, пръстен бурмалия! Нар. пес., СбНУ, XLVI, 57.

— Тур. armagan. Друга (диал.) форма: армиган.

АРМАГЕДОН м. 1. Според Библията — място на последна битка между силите на Бога и дявола, която предстои да се състои като знамение за края на света.

2. Прен. Последно и напълно разрушително сражение.

3. Прен. Последен съдбовен сблъсък.

АРМАДА ж. 1. Голяма военна флота. И защо тази горда армада страхливо се люлее по хоризонта и само крайцерите й пип-нешком обикалят вече половин ден далече от порта с оръдия, готови за стрелба? Д. Добревски, БКН, 151. Българинът адмирал водеше турската армада. Изправен върху своя кораб, той правеше знаци на италианците да смъкнат платната и да се оттеглят. А. Каралийчев, В, 140. 2. Истор. Испанска военна флота, изпратена през XVI в. от крал Филип II срещу Англия. Великата армада.

— Венец, armada през гр. арцаба (вж. JI. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 176—178).

АРМАС м. Диал. Годеж. Стар хаджи Димо нареди / со девет сина по него, / снощи на армас си биле, / сега от армас си идат. Синот му Ристо, армасал / за Маса Арборянка. Нар. пес., СбБрМ, 411.

АРМАСАМ. Вж. армасвами арма-су в ам.

АРМАСВАМ, -аш, несв.; армасам, -аш, св., прех. Диал. 1. Сгодявам някого според църковния обичай преди венчавката; армос-вам, армасувам. Мене ме мама погоди, / по-годи, йоще армаса, / за първо либе Стояна. Нар. пес., СбНУ XIV, 54. 2. Венчавам. Сега си, синко, отиде, / със други да се венчайе / Стоян си конче отседна, / право си в църкви отиде — / току ги попът армасва. Нар. пес., СбНУ XLVI , 63. Елена тича след него, / ем текум тича, ем вика: / ^иЛибе Стоене, Стоене, / .. двама в черкови жа идем, / с теб двама жа ни венче-ят, / венчеят, либе, армасат!“ Нар. пес, СбНУ XLVI, 52. армасвам се, армасам се страд.

АРМАСВАМ СЕ несв.\ армасам се, св., не-прех. Диал. 1. Сгодявам се; армосвам се, армасувам се.

2. Венчавам се. Армаса са дилбер лудо, / надалеко през три гори, / през три гори, през четири. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 45.

— От гр. аарца^а). Друга форма: армосвам.

АРМАСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от армасвам и от армасвам се; армосване, ар-масуване.

412

армасване