Page:RBE Tom1.djvu/390
на нещо; най-голям разцвет, подем. Болен, грохнал, изправен пред разрухата на своя свят, генералният директор на „Никотиана“ се надигаше с последни сили и нанасяше удар като през апогея на своята мощ. Д. Димов, Т, 530. Когато пиршеството навлязло в апогея си, Калоян, .., наредил да доведат най-скъпия трофей, .., — пленения латински император. Д. Линков, ЗЗБ, 38. Той е в апогея на своята слава.
— От гр. ἀπόγειον ’отдалеченост от земята’.
АПОГЕ`Я ж. Остар. Апогей. Бил после съдебен пристав, полицейски пристав, околийски началник. Тая служба била в апогеята на неговото възвишение по обществената стълба, защото след това му тръгнало назад. Ив. Вазов, Съч. X, 146. Великата венецианска живопис, прославена и доведена до върха на своята апогея от Тициано, Веронезе и Тинторето, беше е пълен упадък, когато се роди Каналето. К. Величков, ПССъч. III, 202.
АПОДО`ЗА ж. Грам. Аподозис.
АПОДО`ЗИС м. Грам. 1. Главното изречение в условен период, което обикн. стои след условното; аподоза. Периода треба да има повишение (протазис) и понижение (аподозис) и треба първо да стои повишението, а после понижението. С. Доброплодни, П, 20.
2. Втора част на сложно съставно изречение; аподоза.
— Гр. ἀπόδοσις.
АПОЗИТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. Който се отнася до апозиция; апозиционен. Апозитивен обрат. Апозитивни отношения. Апозитивно сказуемо.
АПОЗИЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Грам. Апозитивен. Апозиционна връзка.
АПОЗИ`ЦИЯ ж. Грам. Приложение. Напр.: чемшир-порти, ангел-хранител, майка-героиня.
— От лат. appositio ’прибавяне, прилагане’.
АПОКАЛИ`ПСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Книж. Прил. от апокалипсис. На миналите дни, тъй дивни, повестта / невидима ръка изтри из паметта, / и повест кървава написа там отново — /на нови времена апокалипсно слово. П. П. Славейков, КП III, 6.
АПОКАЛИ`ПСИС, мн. няма, м. Църк. 1. Последната книга на Новия завет „Откровение на Св. Йоан Богослов“, едно от най-ранните произведения на християнската литература, достигнало до нас, което съдържа пророчество за края на света. Иде ви просто да не вярвате на очите си, като ги подигнете ненадейно и видите над голямата централна арка в мозайка във византийски стил образите на Исуса и на апостолите св. Павел и св. Петър, заобиколени с двадесет и четирима старци от апокалипсиса. К. Величков, ПССъч. III, 140-141.
2. Разш. Книга, която съдържа религиозни предсказания и пророчества, разпространена в първите векове на н. е. и по-рано.
— От гр. ἀποκαλύψις ’откриване, откровение’.
АПОКАЛИ`ПТИКА ж. Събир. Книж. Общо название на съчиненията от първите векове преди и след н. е., в които се описва идването на спасител (месия), краят на света и наказанието на потисниците.
— От гр. ἀποκαλύπτω ’откривам’.
АПОКАЛИПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Църк. Който е свързан с апокалипсис; апокалиптически. 2. Прен. Книж. Който всява страх, ужас; апокалиптически. Но те се плъзгат, летят с невероятна бързина, растат и вземат размерите на грамадни апокалиптични птици. Й. Йовков, Разк. II, 89. Фани забеляза с ужас, че лицето на Ередиа бе окървавено, и кръвта заедно с всичко останало й напомни двете апокалиптични картини на Гоя в Прадо. Д. Димов, ОД, 195.
АПОКАЛИПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Апокалиптичен. Но революцията стоеше отпреде му, настръхнала и огнена като апокалиптически звяр. Ив.Вазов, Съч. ХХIII, 93.
АПОКО`ПА ж. Езикозн. Изпускане на неударен гласен звук в края на думите.
— От гр. ἀπόκοπή ’отсичане, отрязване’.
АПОКОПИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Езикозн. Изпускам един или няколко звука в края на думите.
АПОКРИ`Ф м. 1. Литер. Тайно разпространявано средновековно книжовно произведение с религиозно-легендарно съдържание, което било отречено и преследвано от официалната църква. Историческите съдби на старата българска книжнина в Русия и Сърбия, .., научно са представени в следните няколко по-важни съчинения:.. „История древней русской литературы“ .., в която е изложено напълно съдържанието на повечето апокрифи и стари повести. Б. Ангелов, ЛС, 166-167. Жития апокрифи.
2. Прен. Книж. Недостоверно, подправено съчинение, което минава за оригинално.
— От гр. ἀπόκρϑφος ’скрит, таен’.
АПОКРИ`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. 1. Литер. Който е свързан с апокриф (в 1 знач.). Апокрифни книги. Апокрифна литература.
2. Прен. Книж. Неистински, подправен, недостоверен, лъжлив. Когато Кънъо за първи път видя тая апокрифна живопис, тъй много се ядоса, че искаше още на часа да я зацапа с вар. Й. Йовков, Ж, 1920, 31-32. Апокрифно издание.
АПОКРИФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Апокрифен. Един млад и дрипав поп четеше пред тях в една стара кнга, .., легендите на богомилската ерес. Домочадието слушаше, .., тия странни апокрифически
