АНТИТОКСИ`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от антитоксичен.
АНТИТУБЕРКУЛОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Противотуберкулозен.
АНТИТЯЛО, мн. -тела, ср. Мед. Вещество от белтъчен произход, което се образува в организма при вкарването в него на антигени и от специфичното взаймодействие с тях се превръща в основен имунен фактор при повторно нахлули антигени и неутрализира вредното им въздействие; противотяло. Нима е толкова трудно да се досети човек защо повечето от противовирусните ваксини са неефикасни .. За да се получи някаква реакция, освен всичко друго трябва да се появи и дразнителят, чиито антитела са сходни на вируса. П. Вежинов, НБК, 314. В кръвния серум се намират противомикроб-ни средства — антитела.
АНТИФАШЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Идеология и политика, насочени против фашизма.
АНТИФАШЙСТ м. Лице, което се бори против фашизма. За него бях чувала само, че бил храбър антифашист, че някога тайно приютявал нелегални и лекувал ранени партизани в клиниката си. Н. Стефанова, ОС, 35.
АНТИФАШИСТКА ж. Жена антифашист. Досещахме се, че Искра [Панова] върши и тайни работи.. Някак от само себе си се разбираше, че е антифашистка, и то не само на „гола идея“. Бл. Димитрова, ОтО, 21. Всяко ядро носи името на някой загинал антифашист или антифашистка. Г. Караславов, ПМ, 70.
АНТИФАШЙСТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антифашист и от антифашизъм. Антифашистка борба. Антифашистки фронт. Антифашистка младеж.
АНТИФЕОДАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е насочен срещу феодализма, който е против феодализма. Антифео-дална революция. Антифеодална борба. Антифеодални въстания.
АНТИФРИ`З м. Спец. Вещество, което, прибавено към друга течност, понижава точката й на замръзване. 2. Техн. Течност, воден разтвор на такива вещества, която се прибавя към водата в охладителната система на автомобила при температура под 0°.
— От англ. antifreeze.
АНТИХИТЛЕРИ`СТ м. Участник в борбата против хитлеризма, противник на хит-леризма. Милиони антихитлеристи бяха хвърлени в концентрационните лагери.
АНТИХИТЛЕРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антихитлерист. Антихитлерист-ка коалиция.
АНТИХЛОР мн. няма, м. Спец. Вещество, което поглъща хлора и се използува главно при избелване на тъкани, за отстраняване на остатъците от хлора при хлориране на води.
377
АНТИТОКСИ`ЧНОСТ
АНТИХРЕЗА ж. Юрид. Остар. Договор, според който кредиторът получава право да прибира доходи от имот на длъжника си, като ги приспада от дълга и лихвите.
— От гр. avii 'срещу, против' + xpfjau; 'ползване'.
АНТИХРИ`СТ м. 1. Църк. Според християнското учение — противник на Христос, който искал да го обори и замести, и който щял да се появи преди Второто пришествие, за да изпълни земята с престъпления и без-чинства и накрая да бъде победен от Христос; дявол, сатана. „И преди да настане пришествието господне, ще дойде из бездните на небесата антихрист.“ Ив. Вазов, Съч. XIV, 92. — Тъй, юначе, — повиши глас богомолецът, — знамението се изпълва. По земята иде Антихрст и край ще настъпи, и предел за Цариград, а по християнските земи ще бъде плен и пожар. Ст. Загорчинов, ДП, 468.
2. Разш. Противник изобщо на Христовото учение; безбожник, нечестивец. Никога [Гроздан] не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник. Г. Караславов, СИ, 209. Поп Мешинко подскочи като ранено животно, брадата му потрепера: — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам. Кр. Григоров, Р, 204.
3. Прен. Руг. Зъл, коварен и безсъвестен човек; дявол. — Тоя антихрист лъже, — извика той гневно. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 139. С оная театралност, на която той беше способен, показа юмрука си и се закани: „Антихрст! Йуда! Аз ще те науча тебе!“ Й. Йовков, Ж, 1920, 35. — Боже, запази живота на тоя проклетник, подкрепи силите на този дявол антихрист! Д. Немиров, В, 69.
— От гр. avxixpiCTTOi;.
АНТИХРИ`СТИН, мн. антихристи, м. Простонар. Антихрист. Когато прочетоха дописката и на дяда Коля Духалото, старецът мигна удивен:.. — Брех, докъде я докара, антихристинът му проклет!.. Цяло село иска да налапа проклетникът му! Г. Караславов, СИ, 206-207.
АНТИХРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антихрист. — Тъй и тъй, рече, антих-ристката хидра родоотстъпническа е пленила кротките души християнски от крайнините столични, та вие, като пастири Божии, трябва да поведете свещена борба за спасение на овците заблудени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 298.
АНТИХРИ`СТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Антихристки. Били зазиждани [хората] живи между четири празни стени, такова безчеловечно наказание вообще ся употребляло в средните векове от Папски
АНТИХРИ`СТОВ
