АНТИТОКСЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от антитоксичен.
АНТИТУБЕРКУЛО̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Противотуберкулозен.
АНТИТЯ̀ЛО, мн. -тела̀, ср. Мед. Вещество от белтъчен произход, което се образува в организма при вкарването в него на антигени и от специфичното взаимодействие* с тях се превръща в основен имунен фактор при повторно нахлули антигени и неутрализира вредното им въздействие; противотяло. Нима е толкова трудно да се досети човек защо повечето от противовирусните ваксини са неефикасни .. За да се получи някаква реакция, освен всичко друго трябва да се появи и дразнителят, чиито антитела са сходни на вируса. П. Вежинов, НБК, 314. В кръвния серум се намират противомикробни средства — антитела.
АНТИФАШЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Идеология и политика, насочени против фашизма.
АНТИФАШЍСТ м. Лице, което се бори против фашизма. За него бях чувала само, че бил храбър антифашист, че някога тайно приютявал нелегални и лекувал ранени партизани в клиниката си. Н. Стефанова, ОС, 35.
АНТИФАШЍСТКА ж. Жена антифашист. Досещахме се, че Искра [Панова] върши и тайни работи .. Някак от само себе си се разбираше, че е антифашистка, и то не само на „гола идея“. Бл. Димитрова, ОтО, 21. Всяко ядро носи името на някой загинал антифашист или антифашистка. Г. Караславов, ПМ, 70.
АНТИФАШЍСТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антифашист и от антифашизъм. Антифашистка борба. Антифашистки фронт. Антифашистка младеж.
АНТИФЕОДА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е насочен срещу феодализма, който е против феодализма. Антифеодална революция. Антифеодална борба. Антифеодални въстания.
АНТИФРЍЗ м. Спец. Вещество, което, прибавено към друга течност, понижава точката й на замръзване.
2. Техн. Течност, воден разтвор на такива вещества, която се прибавя към водата в охладителната система на автомобила при температура под 0°.
— От англ. antifreeze.
АНТИХИТЛЕРЍСТ м. Участник в борбата против хитлеризма, противник на хитлеризма. Милиони антихитлеристи бяха хвърлени в концентрационните лагери.
АНТИХИТЛЕРЍСТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антихитлерист. Антихитлеристка коалиция.
АНТИХЛО̀Р мн. няма, м. Спец. Вещество, което поглъща хлора и се използува главно при избелване на тъкани, за отстраняване на остатъците от хлора при хлориране на води.
АНТИХРЀЗА ж. Юрид. Остар. Договор, според който кредиторът получава право да прибира доходи от имот на длъжника си, като ги приспада от дълга и лихвите.
— От гр. ἀντί ’срещу, против’ + χρήσις* ’ползване’.
АНТИХРЍСТ м. 1. Църк. Според християнското учение — противник на Христос, който искал да го обори и замести, и който щял да се появи преди Второто пришествие, за да изпълни земята с престъпления и безчинства и накрая да бъде победен от Христос; дявол, сатана. „И преди да настане пришествието господне, ще дойде из бездните на небесата антихрист.“ Ив. Вазов, Съч. XIV, 92. — Тъй, юначе, — повиши глас богомолецът, — знамението се изпълва. По земята иде Антихрист* и край ще настъпи, и предел за Цариград, а по християнските земи ще бъде плен и пожар. Ст. Загорчинов, ДП, 468.
2. Разш. Противник изобщо на Христовото учение; безбожник, нечестивец. Никога [Гроздан] не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник. Г. Караславов, СИ, 209. Поп Мешинко подскочи като ранено животно, брадата му потрепера: — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам. Кр. Григоров, Р, 204.
3. Прен. Руг. Зъл, коварен и безсъвестен човек; дявол. — Тоя антихрист лъже, — извика той гневно. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 139. С оная театралност, на която той беше способен, показа юмрука си и се закани: „Антихрст! Йуда! Аз ще те науча тебе!“ Й. Йовков, Ж, 1920, 35. — Боже, запази живота на тоя проклетник, подкрепи силите на този дявол антихрист! Д. Немиров, В, 69.
— От гр. ἀντίχριστος.
АНТИХРЍСТИН, мн. антихрѝсти, м. Простонар. Антихрист. Когато прочетоха дописката и на дяда Коля Духалото, старецът мигна удивен: .. — Брех, докъде я докара, антихристинът му проклет! .. Цяло село иска да налапа проклетникът му! Г. Караславов, СИ, 206-207.
АНТИХРЍСТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антихрист. — Тъй и тъй, рече, антихристката хидра родоотстъпническа е пленила кротките души християнски от крайнините столични, та вие, като пастири Божии, трябва да поведете свещена борба за спасение на овците заблудени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 298.
АНТИХРЍСТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Антихристки. Били зазиждани [хората] живи между четири празни стени, такова безчеловечно наказание вообще ся употребляло в средните векове от Папските
