Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/383

От Читалие
Версия от 16:59, 13 януари 2013 на Zelenkroki (беседа | приноси) (Коригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


с ножчето и поради това от дървото тече кръв.»

34. Ние знаем, че така е било с бавачката, и ще го научим относно друга жена.

35. Към най-мъчителните, а също така и нелепи симптоми на неговото бъдещо страдание спадат отношението му към всеки… шивач, на когото поръчвал някоя дреха, неговият страх и уважение пред това високопоставено лице, неговото старание да го предразположи с огромни бакшиши и отчаянието по повод резултатите от работата, независимо какви са те в действителност.

36. Във връзка с това споменавам за съновиденията, които той сънувал по-късно от кошмарния сън, но още в първото имение, и които представяли сцени на коитус между небесните тела.

37. Доста впечатляващо е, че реакцията на срам е толкова тясно свързана с непроизволното изпускане на урината (дневно и нощно), а не, както би следвало да се очаква, с незадържането на изпражненията. Опитът ни показва, че тук няма никакво място за съмнение, а също така ни кара да се замислим и за постоянната връзка между незадържането на урина и огъня. Твърде е възможно в тези реакции и връзки да имаме работа с остатъци от човешката култура, идващи от дълбините на времето и запазили следите си в митовете и фолклора.

38. По време той се случил във възрастта около две години и половина — между предполагаемото наблюдаване на коитуса и съблазняването.

39. «Психология на несъзнаваните процеси» (1917), труд, който вече не е можел да окаже влияние на моите «Лекции».

4. Възможното странично тълкуване, че завесата представлява девствена ципа, разкъсваща се при сношението с бащата, не съвпада с условието на излекуване и няма никакво отношение към живота на пациента, за когото девствеността не е имала никакво значение.

41. Допускам, че този въпрос е най-тънкият в цялото психоаналитично учение. Не се нуждаех от научните съобщения на Адлер и Юнг, за да се замисля критично над възможността утвърждаваните от анализа детски преживявания — изживени в невероятно ранното детство! — да са основани по-скоро на фантазии, съчинени по повод на по-късни случаи, и във всички онези случаи, когато анализът открива влиянието на такова детско впечатление върху по-нататъшния живот, да е необходимо да се допусне