за други сексуални цели, а именно, от една страна, за присъединяването на сексуалните компоненти към социалните чувства, а от друга (с помощта на изтласкването на реактивните образувания) — за изграждането на по-късните сексуални ограничения. По такъв начин силите, предназначени за сдържане на сексуалното влечение в определени граници, в детската възраст се създават за сметка на до голяма степен извратените сексуални стремежи и с помощта на възпитанието. Една друга част от инфантилните сексуални стремежи не намира подобно приложение и може да се изрази като сексуална дейност. В такъв случай става ясно, че сексуалната възбуда на детето има различни източници. Преди всичко удовлетворението възниква благодарение на съответното сетивно възбуждане на така наречените ерогенни зони, в качеството на каквито вероятно може да функционира всяко място от кожата и всеки сетивен орган, а може би и всеки орган. Между другото, съществуват известни забележителни ерогенни зони, чието възбуждане от определени органични механизми е осигурено от самото начало. Освен това сексуалната възбуда възниква като страничен продукт при цял ред онанистични процеси, щом те достигнат определена интензивност, и особено при всички по-силни душевни вълнения, дори и от мъчително естество. Възбудите от всички тези източници все още не се комбинират, всяка преследва своя собствена цел, която се състои просто в изпитването на определено удоволствие. Следователно половото влечение в детството не е центрирано и отначало няма обект, то е аетоеротично.
Ерогенната зона на гениталиите започва да се отделя още в периода на детството, било като доставя удовлетворение при определено деликатно дразнене подобно на всяка друга ерогенна зона, било като по не съвсем понятен начин едновременно с удовлетворението от другите източници предизвиква сексуална възбуда, която има особено отношение към гениталната зона. Трябва само да съжаляваме, че не успяхме достатъчно определено да изясним това отношение
353
23. Детската душа
