за други сексуални цели, а именно, от една страна, за присъединяването на сексуалните компоненти към социалните чувства, а от друга (с помощта на изтласкването на реактивните образувания) — за изграждането на по-късните сексуални ограничения. По такъв начин силите, предназначени за сдържане на сексуалното влечение в определени граници, в детската възраст се създават за сметка на до голяма степен извратените сексуални стремежи и с помощта на възпитанието. Една друга част от инфантилните сексуални стремежи не намира подобно приложение и може да се изрази като сексуална дейност. В такъв случай става ясно, че сексуалната възбуда на детето има различни източници. Преди всичко удовлетворението възниква благодарение на съответното сетивно възбуждане на така наречените ерогенни зони, в качеството на каквито вероятно може да функционира всяко място от кожата и всеки сетивен орган, а може би и всеки орган. Между другото, съществуват известни забележителни ерогенни зони, чието възбуждане от определени органични механизми е осигурено от самото начало. Освен това сексуалната възбуда възниква като страничен продукт при цял ред онанистични процеси, щом те достигнат определена интензивност, и особено при всички по-силни душевни вълнения, дори и от мъчително естество. Възбудите от всички тези източници все още не се комбинират, всяка преследва своя собствена цел, която се състои просто в изпитването на определено удоволствие. Следователно половото влечение в детството не е центрирано и отначало няма обект, то е автоеротично.
Ерогенната зона на гениталиите започва да се отделя още в периода на детството, било като доставя удовлетворение при определено деликатно дразнене подобно на всяка друга ерогенна зона, било като по не съвсем понятен начин едновременно с удовлетворението от другите източници предизвиква сексуална възбуда, която има особено отношение към гениталната зона. Трябва само да съжаляваме, че не успяхме достатъчно определено да изясним това отношение
