ли и др. фонетични варианти, данни за най-стар източник на употреба на някои заемки, с които разполагат лексикалните картотеки, база на Речника (вж. образците на стр. 58).
ОФОРМЯНЕ НА ЗАГЛАВНИТЕ ДУМИ,
ГРАМАТИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА
Заглавните думи на речниковите статии се дават в техните основни форми съгласно с общата граматична система на българския език. Към тях се дават сведения за морфологичната страна на думата. Граматическата характеристика допълва и уточнява тълкуването за думата и в този смисъл тя представя част от нейната лексико-семантична характеристика. Морфологичните данни за отделните лексикални единици са в зависимост от съответните лексико-граматични категории. Обикновено изменяемите части на речта се характеризират с определени граматични форми. След тях следват указания за съответната лексико-граматична категория. Посочените форми дават сведения за морфологичните свойства, фонетичните промени и акцентните отклонения. Формите обикновено се представят съкратено — чрез окончанията или в зависимост от случая чрез окончанието заедно с част от основата на думата, а в известни случаи се изписват изцяло. Неиз-меняемите части на речта имат само съответна бележка, с която се характеризира лексико-граматичната им категория. Тази бележка се дава съкратено — прил., нареч., предл. и т. н., или се изписва изцяло — съюз, частица.
1. Съществителни имена. 1. Като заглавни думи съществителните се дават във форма за единствено число. Формата за множествено число се поставя като заглавка, когато съществителното няма форма за ед.ч. или тя е твърде рядка по употреба. След заглавката следва бележка за род. В редица случаи при съществителните след заглавната дума се посочват морфологични особености, фонетични или акцентни изменения, отбелязва се членната морфема, формата за множествено число, бройната форма при определени думи с бел. „след числ.“ и в някои случаи звателната форма или остарели падежни форми. Формите, които се дават към заглавната дума, важат за всички значения на съществителното. Ако съществителното в някои от значенията си няма съответна форма, това се посочва към съответното значение с бележки: „само мн.“, „само ед.“9 „само членувано“, „само зват.“ или „обикн. мн“ и т.н. Формите се изписват изцяло или съкратено.
2. Изцяло се изписват формите при едносричните съществителни: град, градът, града, мн. градове, след числ. града; сол, солта, мн. соли.
3. Множествената форма се изписва изцяло: а) Когато в тази форма има промяна на коренната гласна: вяра, мн. вери; вятър, мн. ветрове, б) Когато тя е образувана от друга основа или представя стара форма на двойствено число: дете, мн. деца; ръка, мн. ръце. в) Когато се дава към съответното значение: дърво ...3. С мн. дърва, г) При съществителни с наставка -ин, която в мн.ч. изпада: селянин, мн. селяни.
