Page:RBE Tom1.djvu/321
клицателно или съобщително самостоятелно изречение, което съдържа възражение срещу твърдението в предходното изречение; но, обаче. — Ти колко имаш да взимаш от мене? Една крина .. — Лмаине е тъй. Комшиите друго наредиха. И. Йовков, Ж, 1945, 25. — Стой, бре човек, къде ще идеш? _Па ете у пъклото, — отговори старецът. . — Ама ти си писан за в рая. .. Елин Пелин, Съч. I, 32. — Свърти се в къщи, разбойнико, свърши някоя работа, та и мой-то сърце да се напълни като на майка. Ама взема ли ти от дума! Г. Караславов, Избр. Съч. II, 453.
П. За съпоставяне. Свързва две изречения, за да се изтъкне известна разлика, несходство; но, ала, обаче. Маджарите, .. не ми са твърде по сърце, ама, виж, маджарките — против тях нямам нищо. Ал. Константинов, БГ, 3. — За какиното ти дете не знам, може така да му е било писано, — подхвана строго баба Кита Ортавълчанова, — ама на наш Михалча помогна, махна му треската като с ръка. Г. Караславов, СИ, 18. Ш. За присъединяване. Присъединява изречения, с които се изяснява, уточнява или допълва казаното в предходното изреч-ние; но, ала. — Отпреде на самата дупка пази смок. . — Ама това не е жив смок. Той ^направен. Елин Пелин, Съч. II, 80. „Писа ми едно време, писа, па престана. За консул ре учеше, ама жив ли е, умрял ли е, не зная.“ Ал. Константинов, Съч. I, 285. Райка в това време бе влязла в градинката да полива, па бе запяла безгрижно една кръшна и весела песен. Ама тъй сладко и милно пееше, че дддо Славчо,.., се просълзи. Т. Влайков, £ъч. I, 1941, 10-11.
От араб. през тур. ата.
АМА1 частица. Разг. За усилване. В началото на възклицателни изречения: 1. При изразяване на недоволство, раздразнение, яд, възмущение; ей че, бре1, брей1. —
улът много топли. — Ама лапацало, а! — -Щмисли съдията и се обърна строго: — Карай, карай, говедо! Елин Пелин, Съч. I, 46-47. — Ти защо ме лъжеш, бе магаре? Жи-тя, казва, на един час път оттука. .. Ама р&бота, а! И. Петров, MB, 212. • В съчет.: $\Ма а, ама де, ама ха, ама че, ама а, ама па (диал.). Оно,.., нали е добиче, щр може някой да го научи да иде да пасе щжда нива, ама де... М. Георгиев, Избр. ^азк., 202. — Що й кандисваш на тая чор-Щрджийка да се караш, ма!.. — смъмра Тошо Щ@на си,.. —Аз не толко, че ми е дотрябвала да взема ум от тях,.., като какво ще ка-Щт пък те.. — Ама па намери кой! Те да Ш.е живи да ни изядат. Ст. Даскалов, БМ, 22- — Вятърът ти вее тебе, момче, покрай риите. Три декара и половина за три хиля-луд ли си или какво?.. Ама, хаа! Това бе, Тричко, не са трици. Ст. Даска-Щш, МЧ, 34. — Гледай ти! Подвеждали сме ffijgtima! Ама че приказки! А. Гуляшки,
Р’1 Речник на българския език, т. I
МТС, 87. — Бате Димитре — рече малкият, — гледай какво са ми дали: едно копче наместо пара. Ама че хора! А. Каралийчев, TP, 180.
2. При изразяване на възхищение, задоволство или при изразяване на учудване, изненада, смайване. Ради: Добро утро! Б е л г у н: Ама утро ли е, бай Ради? Свежо чисто! Н. Каралиева, ДП, 6. „По едно време усетих, кай, нещо тежко, нещо студено, ей тук, на гърдите си. Като отворих очите си: зъ-мя!“. Оттогаз момичето не го бива. Ей го, изсъхна като вейка. Гръдта го боли. . — Ама работаь ама работа! — чудеше се Мо-канина. И. Йовков, В АХ, 112-113. • В съчет. ама че, ама па (диал.). Генъо излизаше от час на час изпод ниския покрив, взираше се радостно в небето, синьо и изцъклено, и потриваше ръце. — Ама че ден, ама че чудо — мърмореше си той. Г. Караславов, СИ, 71. Поп Антония чупна един залък от крайщника, топна с него среда, хапна го и засмука: — Ох, благина!... Ама па благо! Т. Харманджиев, КЕД, 63. — Ха, да ни е честито, Райчо. . Бре, ама па и машина... Ще срива синорите, та дим ще се дига... Кр. Григоров, Н, 135.
АМАДИНА ж. В съчет.: Зеброва ама-дина. Тъпоклюна пойна птица от семейство великолепни чинки (Estrildidae) с оранжево-червена конусовидна човка и пепелявосив гръб, която произхожда от Австралия и Индонезия и се отглежда и като декоративна. Taenopygia guttata. Сега се развъждат зебро-ви амадини с различно оцветяване и рисунък на перата. В. Помаков, ПДП (превод), 147. Храната за., амадини, амаранти е предимно зърнена — чумиза и просо. Вл. Помаков, ПДП (превод), 39.
— От лат. amadina.
АМАЗОНКА ж. 1. Мит. В гръцката митология — жена от войнствено племе, живяло в Мала Азия и на брега на Азовско море, състоящо се само от жени, които прекарвали живота си във войни и физически упражнения.
2. Жена ездачка, облечена със специален костюм за дамско седло. Из страничните пътеки слизат от Булонската гора елегантни ездачи и амазонки. К. Константинов, ПЗ, 185. — Прелестна амазонка — забележи Стремски, като гледаше Алма, че с голяма сръчност се държеше на коня при катеренето му по една върлина. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 144.
— От гр. ἀμαζόνες ’които нямат гърди’ през рус. амазонка.
АМАЗОНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от амазонка. Младата девица, с една смела грация, носи амазонски костюм от синьо кадифе. БД, 1909, бр. 3, 3.
АМАЗОНСТВО, мн. няма, ср. Битие, начин на живот, съществуване на амазонка (в 1 знач.). Повечето учени., смятат, че
