български народ, алчущ и жадуващ за своя народна църква и наука. Д. Талев, ЖС, 359.
АЛЪ`Ш-ВЕРИ`Ш, мн. (рядко) -и, м. Остар, сега простонар. 1. Търгуване, търговия, покупко-продажба. Така си нарежда Младен работите и механата му от ден на ден все повече се пълни и алъш-веришът му става все по-голям. Т. Влайков, Съч. III, 172. След малко вратите на дългия и отрупан със стоки склад се отвориха широко и започна такъв алъш-вериш, какъвто не помнеха досега тефтерите на Нако. Кр.* Велков, СБ, 139. Със свои яж и пий, алъш-вериш не прави. Послов. Има алъш-вериш. △ Става алъш-вериш. △ Как върви алъш-веришът? // Оборот. Лятото алъш-веришът е слаб, тъй е било винаги. Хората закусват с грозде, не им се гълта чорба. А. Гуляшки, ЗР, 145. И то, поне алъш-вериш да му е направил някога, кафе или чай да си е поръчал — нищо, брате! Нищичко! Ни за стотинка!. Чудомир, Избр. Пр, 99. X. Коста: (на Митя) Е? Що има, що няма? — Алъш-веришите как са? Митьо: *слава богу… добре? Д. Войников, КЦ, 44.
2. Печалба от търгуване, от продажба. Всяка вечер гледах от моя прозорец как фурнаджията — един очилат дядка — смята алъш-веришът. А. Гуляшки, ЗР, 52. Турчинът попита с пресипнал глас на завален преспански говор: — Туй ли сичко, бре? — Това е целият ни алъш-вериш днеска — отвърна троснато Ицо. Д. Талев, ПК, 133. Всякога като го запиташе някой все ся оплакваше, че няма алъш-вериш, че кярови няма, а пък всякога все бол харчеше. П. Р. Славейков, ЦП IV (превод), 175.
◇ Имам алъш-вериш с някого. Остар. Намирам се, съм в някакви връзки, отношения с някого; вземане-даване. Не искам да имам с този човек алъш-вериш.
— Тур. alişveriş. — Друга (остар.) форма: алиш-вериш.
АЛЪ`ШВЕРИШЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар.Търговец. Един ден ма викна при себе си [джамбазинът], .. И ма запита: — Я ми разкажи по-подробно, отгде си родом, .. Не бой се, аз съм човек алъш-веришчия, не ми влиза в работата никакъв комитаджилък. З. Стоянов, ЗБВ III, 147.
АЛЮ`ЗИЯ ж. 1. Книж. Обикн. с гл. правя. Загатване, намек за нещо. Той [Груев] носеше от Каравелова условните знакове, които трябваше да успокоят съмненията на Стамболова: една книга на Тацита, .. , някакви алюзии върху един разговор за стара Гърция и пр. С. Радев, ССБ II, 24. Той прави алюзия, че е много доволен. △ Говоря с алюзии за нещо.
2. Литер. Стилистична фигура, при която се използва близкозвучащи дума или общоизвестен житейски, културен или исторически факт, когато се говори за нещо, за да може по асоциация да се направи намек за него. В много свои творби Любомир Левчев създава невероятна условност, ..; използува внезапната ударност, скрита в алюзията, за да блесне същността на хрумването и на поетовата присъда. Ив. Спасов, БС, 101.
— От фр. allusion.
АЛЮ`Р м. Спец. Вид ход, начин на вървеж на кон (тръс, галоп и др.). Конят си имаше някои недостатъци, ..: беше сляп с едното око и накуцваше, но единят недостатък съвсем не го затрудняваше, а другият се забелязваше само при по-бързите алюри. Й. Йовков, Разк. I, 239. Седла нямаха, нито кожена сбруя с топчести дрънкулки по нея и това придаваше красива грация и волност на техния церемониален алюр. Ем. Манов, ПУ, 63.
— Фр. allure ’вървеж, ход, походка’.
АМА`1 съюз. Разг. I. За противопоставяне. 1. Свързва две изречения, при които действието във второто е противно на действието, проявата, твърдението в първото изречение; но, ала, въпреки това. — Трудим се да се прехраним, гладуваме, караме се, ама сме весели. .. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 53. А как му се искаше да й продума! .. И зина веднъж биля — ама езикът му пусти не мръдна. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 48. Господ забавя, ама не забравя. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 13. Стар е, ама се държи. • За усилване. В съчет. с частица на`; но. — Как да не дава искра? Щом е в изправност, ще дава. .. — Ще дава, ама на не дава! М. Грубешлиева, ПИУ, 82. „Весела е, пъргава е, иска да помогне, — мисли си стрина Венковица, — ама на не знае, не е сякаш и фатала.“ Т. Влайков, Съч. I, 1925, 201. // Свързва две изречения, при които действието във второто се противопоставя на действието в първото изречение, което е отрицателно; въпреки това, все пак, ала, но. Горо ле, горо зелена, / пътя ми не е оттука, / ама оттука ша мина. П. П. Славейков, КНП, 87. Думата не е врабче, ама, като я изпуснеш, не се улавя. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 153.
2. Свързва две изречения, в които осъществяването на действието във второто е обусловено от действието в първото изречение; но, обаче. — Слушай, заеми ми за утре някой и друг патрон за зайци. — Хайде де, пак си ги надушил някъде. Ще дам, ама ще обадиш къде ще ходиш. Елин Пелин, Съч. IV, 226. — Ще ви водя, ама ще дадете нещо. Ако войводата се разсърди, мене най-първо ще бият. Ст. Загорчинов, ДП, 337. // Свързва две изречения, при които действието във второто, обикн. отрицателно изречение, не дава възможност да се осъществи действието в първото изречение; ала, но, обаче. — Да се оженя, — казва Шибил, — ама момите не ме искат. Й. Йовков, СЛ, 9. Срещнал би я вечер на чешмата, ама не смееше да иде там. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 36.
3. В реплика или монолог — въвежда възклицателно
