Page:RBE Tom1.djvu/220

АВЕНЮ, мн. -та, ср. Книж. Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл. Г. Белев, КВА, 141. В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта. П. Бобев, К, 54.

— Фр. avenue.

АВЕР м. Простонар. Жарг. Другар, приятел. — Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера. С. Чернишев, ВМ, 154. Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях. П. Незнакомов, ЖВ, 46.

— От араб. през тур. havari 'привърженик'.

АВЕРИН, мн. авери, м. Простонар. Авер.

АВЕРС м. Книж. Лицева страна на монета, медал и др.

— От лат. adversus 'гърбом' през фр. avers.

АВЕРСИЯ ж. JIumep. Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг.

— От лат. aversio 'отклоняване'.

АВЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Жарг. Другарски, приятелски.

АВЕРСКИ. Простонар. Жарг. Нареч. от прил. аверски.

АВИАТИК, мн. -ци, м. 1. Специалист по авиатика.

2. Остар. Летец, авиатор. Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиа-тик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания. БД, 1909, бр. 19, 2.

АВИАТИКА ж. Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика.

— От нем. Aviatik през рус. авиатика.

АВИАТОР м. Летец. Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“. Е. Багряна, ЗМ, 74. Реквием на трагично загиналите български авиатори. К. Христов, ПП 1,31.

— От фр. aviateur.

АВИАТОРКА ж. Жена авиатор.

АВИАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от авиатор; пилотски. Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.

АВИАТОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на авиатор.

авеню

АВИАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.

2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.

3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). Авиационна компания. Авиационни кадри. II Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). Авиационен бензин. Авиационен мотор.

АВИАЦИЯ ж. 1. Само ед. Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. Своята., вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупла-нетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“. С., 1952, кн. 12, 184.

2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз. ВН, 1958, бр. 2032, 1. Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища. Н. Фурнаджиев, МП, 100.

3. Въздушни войски. Бреговата охрана на флотата се въоръжи с мощна далекобойна артилерия, а морската авиация — със самолети от най-нов тип. ОФ, 1950, бр.1824, 3. Изтребителна авиация. Бомбардировъч-на авиация. Разузнавателна авиация. Реактивна авиация.

— От фр. aviation.

АВИ`ЗЕН¹, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Банк. Който се отнася до авизо¹. Авизно писмо.

АВИ`ЗЕН², -зна, -зно, мн. -зни, прил. Воен. Който се отнася до авизо². Авизен кораб.

АВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Банк. Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, авизирам се страд.

— От фр. aviser.

АВИЗИ`РАНЕ ср. Банк. Отгл. същ. от авизирам и от авизирам се.

АВИ`ЗО¹, мн. няма, ср. Банк. Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или

авизо¹