Page:RBE Tom1.djvu/204

от абаносово дърво. А. Каралийчев, ПГ, 81-82.

АБАНОСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Абаносов.

АБАР м. Диал. Вест, хабер. Кум Дуган каже Петкани: / „Абар ми доде, Петкано, / да идем ниа да кръстим,/ да кръстим девет детенца“. Нар. пес. СбНУ XLIV, 157.

— От араб. през тур. haber.

АБАТ м. 1. В католическата църква — управител, глава на абатство. Духовенството притежаваше огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати. Ист. X кл., 11.

2. Разш. Почетна титла на католически свещеник с ранг под прелат или епископ.

3. Католически свещеник с тази титла. Паисий е черпил обилен материал за своята Славянобългарска история от историческото съчинение на дубровнишкия абат Ма-вро Орбини, една част от което е посветена на българската история. Б.Пенев, НБВ, 18.

— От сир. през лат. abbas, -atis.

АБАТИСА ж. В католическата църква

— управителка на абатство; абатка.

— Лат. abbatissa.

АБАТКА ж. Радко. Абатиса.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.

АБАТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на абат или се отнася до абат. Тази набожна женица просто благоговее пред мен .. Но тия възторзи от госпожа Ярош се намират само в първите два-три дни след абатовото връщане в „Парад“. П.Славински, ПЩ, 225.

АБАТОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Абатски.

АБАТОВСКИ. Нареч. от прил. абатов-ски; абатски.

АБАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до абат, свързан с абат; абатовски.

АБАТСКИ. Нареч. от прил. абатски; като абат; абатовски.

АБАТСТВО, мн. -а, ср. 1. Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват.

2. Сградите, които се обитават от монасите или монахините на такова общежитие. По тия тесни и тъмни улички с изтъркан паваж, край стените на абатството, са звънтели тежките доспехи на английските наемници. К.Константинов, ПЗ, 150. Някъде нагоре и нагоре към мъгливото лондонско небе са насочени островърхите кубета на високото Вестминстерско абатство. Н.Боев, Г, 5.

3. Длъжност на абат (в 1 знач.) или на абатиса.

АБАНОСКИ

АБДАЛ м. Простонар. Глупак; будала, ахмак. Хатипов, изпотен от напрежение, но доволен в себе си за смелото си и неугод-ническо държане с Бориса, като наричаше мислено другарите си „абдали и дръвници“, избърса голата си глава с носна кърпа. Ем.Станев, ИК I, 253. Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — недоразбрал... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.

— От араб. през тур. aptal.

АБДАЛИН, мн. абдали, м. Простонар. Абдал.

АБДАЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Простонар. Прил. от абдал; глупав.

АБДАЛСКИ. Простонар. Нареч. от прил. абдалски; като абдал, глупаво. Гледа абдалски.

АБДАЛЩИНА ж. Простонар. Постъпка, проява на абдал; глупост.

АБДЕСТ м. Рел. У мохамеданите — обредно миене преди молитва. А ето се сипва и зората, муезините завикват по джамиите, .., а по-набожните стават да земват „абдест“ и да отидат на молитва в джамията. Св.Миларов, СЦТ, 126.

— Перс. през тур. abdest от ab 'вода' + dest 'ръка'.

АБДЕРИ`ТИ мн., ед. (рядко) абдери`т, м. Книж. 1. Жителите на древния тракийски град Абдера, които били смятани от съвременниците си за глупави. 2. Прен. Остар. Глупави хора.

— От собств.

АБДИКАЦИЯ ж. Полит. Личен акт на монарх, с който той се отказва от престола и от владетелски права; абдикиране. „Лз питах дали абдикацията на един суверен може да се гледа равна на неговата смърт?“ С. Радев, ССБ II, 554. Когато [Батенберг] се почувствуваше безсилен да се справи с нещо, заплашваше с абдикация. В. Геновска, СГ, 48.

— От лат. abdicatio през фр. abdication.

АБДИКИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Полит. За монарх — отказвам се от престола и от владетелски права. На 3 октомври Фердинанд абдикира и избяга заедно с ан-туража си в специален влак за Германия. К. Константинов, ППГ, 326. Още не се била явила необходимостта, щото крал Александър да абдикира в полза на Милана. С, 1894, бр. 1319, 2.

— От лат. abdico през фр. abdiquer.

АБДИКИ`РАНЕ ср. Полит. Отгл. същ. от абдикирам; абдикация. Абдикиране от престола.

АБДОМЕН м. 1. Анат. Коремна кухина. 2. Биол. Задната част от тялото на членестоного.

— Лат. abdomen.

АБДОМИНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Коремен.

— От лат. abdominalis.

204

АБДОМИНАЛЕН