БЕЙЛЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Истор. Бейлик (в 1 и 3 знач.). Турската държава се постарала да организира политически] u административно и тези племена, като създала осем самостоятелни юрушки бейлъци. Оджаклъкът (седалището) на бейлъка на юруците от Софийската област бил в гр. Ихтиман. П. Делира-дев, В, 303. И да бе му казал някой: „Върни се, ToMof в конаците на Али паша, тясна е за тебе Мароня“ — не би се върнал, че сети той сладостта на истинския бейлък, разп-рострел се над земя и хора, навели глави пред неговата власт. Ст. Сивриев, ПВ, 162-163.
БЕЙОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на бей. Той седна на мекото шел-те на миндеря, донесено също от бейовата къща. Ив. Вазов, Съч. XII, 120.
БЕЙОВИЦА ж. Беица.
— Други форми: беговица, беевица.
БЕЙОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бейс-ки. Освен нескончаемите ангарии за обра-ботвание господарските земи;.. — при тия тегоби са се притурили още и насилията.., причинявани на населението от цели чети бабаити, бейовски синове.., които са ходили по селата: яли, пили и безчестили. СбНУ П, 81.
БЕЙСИК, мн. няма, м. Информ. Широко разпространен и лесен за овладяване програмен език от високо ниво.
— Англ. BASIC (сгькр. от Beginners’ All-purpose Symbolic Instruction Code).
БЕЙСКИ, -a, -o, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на бей; бейов. — На, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща .. Та съседи бехме с тия бейове, сине. А. Страшимиров, А, 99. През последните пет години те бяха успели да купят бейската земя и да й станат собственици. К. Петка-нов, ЗлЗ, 137.
2. Който се отнася до бей, до дете на бей, на османски благородник. Минал гръцката школа в Котел и гръцката бейска академия в Букурещ, Берон се задържа известно време в Брашов. М. Арнаудов, БКД, 10.
3. Който е присъщ, свойствен на бей; богат, охолен. Да се закупи десятъкът на цяла околия — .. — това не беше мъчно за човек с неговите връзки. .. и да спечели пари, които ще му позволят да заживее бейски живот. Л. Стоянов, Б, 25.
БЕЙСКИ нареч. Както подобава, както е свойствено на бей. — Готви се, дъще, за сватбата. Много пари ми дава Халим! Девойката захапа устни. .. — Не го искам! Не го обичам!. .. — Парите ми трябват, ще те дам! — бейски заповяда той. Н. Карали-ева, Н, 83. Тоя [конят] беше бейски оседлан с рядко украшение под врата на гърдите. А. Страшимиров, ЕД, 48. Живея бейски.
БЕЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Област, провинция, управлявана от бей; бейлик. 2. Само ед. Власт, положение на бей; бейлик. — От българското старо бейство му е останало това богатство — рече Демир-дишлията, като си припомни как са потур-чили насила баща му — той твърде не го е спечелил. .. Ц. Гинчев, ГК, 152.
БЕЙЛЪК
БЕЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от бей; млад бей. Тряба да ви кажа, че майката на султанът обича твърде много младите мустакати бейчета. Хр. Ботев, Съч. 1929, 300. Хабер запраща Халил бейчето / на Минка, ду дум, на Минка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 107.
2. Дете на бей. Смути се младият момък, уплаши се и се извърна към малкия бейски син: — Бейче! Бейче, спри кучетата! Бейче, ага, моля ти се! Д. Талев, ЖС, 9. За малкото бейче занесоха една паница попара с пре-снак от биволско мляко. Ц. Гинчев, ГК, 252.
БЕК, бекът, бека, мн. бекове, след числ. бека, м. Спорт. Във футболен отбор — краен защитник. Досега той беше играл само като ляв бек.
— Англ. back.
БЕК АР м. Муз. 1. Знак, който се поставя пред нота, за да унищожи действието на предходен диез или бемол. 2. Като прил., неизм. Който е без бемол или диез, който не е понижен или повишен. До бекар. Си бекар.
— Фр. Ьесагте.
БЕКАС м. Едра колкото гълъб прелетна птица от семейство дъждосвирци с пъстри пера, дълга светлокафява права човка и вкусно месо, която живее в гористи и блатисти местности. Scolopax. Йордан Радичков го нямаше. Били с Дико Фучеджиев и Атанас Стоянов в землището между Муса-чево и Равно поле — имало голям пасаж от блатни бекаси. Д. Цончев, ЛВ, 107-108. О Горски бекас. Вид бекас. Горският бекас (Scolopax rustiqola, L) е рядка птица. СбНУ XXXII, 66.
— Фр. becasse.
БЕКАСА ж. Само в съчет.: Морска бекаса. Риба с продълговато цилиндрично тяло и вкусно месо, която живее в Черно море и е обект на промишления риболов; зарган. Belone belone euxini.
БЕКАСИ`НА ж. Малка прелетна блатна птица от семейство дъждосвирци с пъстри пера, дълга права човка и вкусно месо. Scolopax gallinago. Най-различни блатни птици летят над равнината .. Тук-там се дигна бекасина, изкряка остро. Ем. Станев, ЯГ, 70. Ято бекасини, подплашени, шумно излетяха из блатните тръстики. Някой от младежите стреля по тях, но не улучи. Ст. Дичев, ЗС 1,455. О Голяма бекасина. Дубла.
— От фр. becassine.
БЕКАСИ`НА
