да служа на царицата, да бдя над нея. Ив. Вазов, Съч. XX, 124. Минка Хаджиева напусна учителството и стана незаменима помощница и съветница на своя племенник .. Ако не бе тя да бди над Ралевите дела, стопанството не би се така разраснало. О. Василев, Т, 9. Жената, докато е еще малко момиче, има свята длъжност да ся учи, да работи, да ся занимава непрестанно; .. , а когато стане майка да бди с ревност над възпитанието на децата си. П. Р. Славейков, Р, 7. Той [епископът] е трябало да бди за редът и благоустойството във всичката област. ПСп, 1873, кн. 7-8, 51. бди се безл. Да се варди и бди да не би да са смесят холерически материи с водата, която е за пиене. Знан., 1875, бр. 5, 70.
БЕ частица Разг. 1. При обръщение или самостоятелно. За изразяване на близост, фамилиарност, благоразположение.- Какво има? Какво се карате?- .. — За мерата, бе дядо f ерге. Гледаме кой колко добитък има. И. Йовков, ПГ, 33. — Я да видим вашия юнак .. — пристъпи към леглото на болното момче докторът. — Ти учиш ли се, бе момко? Г. Караславов, СИ, 26. Наблизо се чуха тихи стъпки — .. — Хей, кой там?- скочиха двамина от грънчарите. — Аз съм, бе, аз съм. .. — Тукашен съм. А. Ка-
^алийчев, СР, 35. Като ма питаш, мамо бе, да кажа, да та не лъжа. Нар. пес., СбНУ XLVI, 141. • В съчет. а бе. За усилване на обръщението. — А бе, Стойчо, я попитай, дали знае влашки. Ал. Константинов, БГ, 13. —А бе, видя ли кадрото на Тарили`ома? Ив. Вазов, Съч. VIII, 64. 2. Обикн. при обръщение или самостоятелно. За усилване с отсянка на фамилиарност; а) При потвърждаване, съгласие, одобрение. — Да бе, Друме — присъединиха се и други .. — Ако Сърбия се разбере с Турция, тогава ние накъде? Ст. Дичев, ЗС I, 233. -Аз ще седна до нашия доктор... — Бива, бе жена! Сядай, където искаш. Д. Ангелов, ЖС, 27. — Вярно бе, може ли сватба без песен? — подема друг. Св. Минков, РТК, 147.
— Ще черпя бе, ще черпя! — обръщаше се той към хората, които бяха се насъбрали около него. Елин Пелин, ПР, 92. — Бе добре, че се цацери този човек. Да има кой да работи. И. Йовков, ЖС, 38. • В съчет. а бе. А бе то човек ако вземе много да му мисли
— така е. Елин Пелин, Съч. I, 215. А бе, то ще надвият англичаните кога да е, не ще питане. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 115. б) При желание, подкана, увещание, заповед. — Искам да походя, бе дядо, — настоя плачливо Монката. Елин Пелин, Съч. И, 35. — Бе чакайте и другия, — каза Боримечката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. - Стой бе, господин началник, думам, грешка, думам, е станало, наш човек е. Г. Караславов, Избр. съч. I, 192. Че трайте си, бе хора. гледайте си сиромашийката. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 52. Отведнъж като съгледа човек сред добитъка, току извика: — Ей, махни се оттам, бе! Ст. Даскалов, БМ, 266. — Ела по-близо, бре, проклетнико! Гледай го какъв е... Бе пристъпи! Й. Йовков, ЖС, 218-219. в) При задоволство, възхищение и др, — Браво, бе Соколов, бабанка си! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 10. — Бе брате, що едни ниви станали, да им се ненагледаш. Й. Йовков, ВАХ, 196. г) При учудване, изненада, недоумение и др. — Па много си израсъл, бе сине! Какъв мъжага си станал! Д. Ангелов, ЖС, 151. — Бе, от толкова близко и ни един куршум да го не удари, — извика друг един. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 151. — Бре,че голямо нещо що... У, то цяла мечка бе! Й. Йовков, ВАХ, 126. — Който го е съчинил
БЕ
— ум бе, ум ти казвам... Г. Караславов, СИ, 59. — Но какво ще правите с мене, бе хора, какво искате? — тревожно запита старецът. X. Русев, ПС, 34. • В съчет. а бе. д) При възражение, неодобрение, укор, закана. — Че как тъй ще пуснеш лисица, бе сине? Тя е вредна твар. Ем. Станев, ЯГ, 44. — Бе, той бяга от хората като заек, а ти — плашел жените! — смъмри го кротко Ген-ъо. Г. Караславов, СИ, 23. — Бе вий твърде хладнокръвно гледате на тази грозна смърт. В. Друмев, НФ, 105. — Няма ли вече закони в тая страна бе, джанъм. А. Гуляш-ки, МТС, 331. „Бе аз ще ви дам да разберете, ама да са здрави предни зъби!“ Й. Йовков, ВАХ, 199. • В съчет. а бе. Не бивало, кай, да се пие,.. А бе човече, който пий, пий с парит$ сц, какво ще му се бъркаш в работата? Й. Йовков, А, 22. — А бе, защо ме избрахте? Изберете някой по-млад човек... Ив. Вазов, СбНУ II, 34.
3. Като съотносителен съюз (повторен към всяка част или към всяко изречение бе ... бе). За свързване на еднакви части на изречение или на прости изреченяя в едно сложно (към всяка част или към всяко изречение) — за усилване на недоумение, изненада и др. от многото действия, факти при изреждане на предмети, последователно извършвани действия или противоположни възможности; бре... бре, и... и, ту... ту, а... а. — Бе дружество основахме, бе реч държахме, бе не знам какво. Й. Йовков, М, 115. Бе туй било, бе онуй било, доде да се разбере, ето че заповед доди в селото. Ил. Блъсков, Китка, 1887, кн. 14, 43. Бе двор, бе къща, всичко се почисти и подреди. Д Бе да дойда, бе да не дойда, най-сетне реших и тръгнах. • В съчет. а бе.
БЕАТИФИКАЦИЯ ж. Църк. В католическата практика — тържествено посмъртно провъзгласяване на някого за блажен. Тази беатификация беше трета поред за тазгодишната зима в Буда. Д. Добревски, БИ, 157.
— От лат. beatus ’честит, блажен’ + facio ’правя’ през фр. beatification.
БЕБЕ, мн. -та, ср. Малко дете, непрохо-дило още; пеленаче. Притвори очи и се пре
БЕБЕ
