Древните народи в Египет употребявали нефтената смола при балсамирането на египетските владетели — фараоните. П. Мандев, СПВ, 50.
— Друга (остар.) форма: балзами`ране.
БАЛСАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Балсамен, балсамов. Узрелите плодчета [на хвойната] са големи колкото грахови зърна, не са сочни и притежават особена, остра балсамична миризма. А. Бойчинов, ПХ, 22.
БАЛСАМОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до балсам; балсамен. От Пон-теведра до Валенция, от Сан Себастиян до Кадикс тя виждаше само манастири, катедрали и полихромни статуи на Христос, Богородицата и на безброй светие — трагични идоли с кървави рани по тялото, с балсамови сълзи в очите. Д. Димов, ОД, 150. Балсамов аромат.
2. От който се добива или приготвя балсам. По източните склонове на Скалистите планини е разпространен така нареченият балсамов бор, от чиято кора се отделя прозрачен лечебен сок — балсам. Л. Мел-нишки, К, 28. От употребата на тези ароматни смолести вещества от растителен произход и главно на смолата от балсамовото дърво произлиза и името на самия начин на това запазване на трупа — балсамирането. ВН, 1959, бр. 2399, 4.
3. Който съдържа балсам или е приготвен с балсам; балсамен. Балсамова смола. Балсамов терпентин.
БАЛСАМОСАМ. Вж. балсамосвам.
БАЛСАМОСАН, -а, -о, мн. -и. Остар. Прич. мин. страд. от балсамосам като прил. Балсамиран. Само на две места в Библията ся споменува за балсамосани чело-веци — за Якова и за Йосифа. ИЗ, 1877, 425.
БАЛСАМОСВАМ, -аш, несв.\ балсамосам, -аш, св., прех. Остар. Балсамирам. А за да запазят умрялото тяло, каквото да си прибере изпосле душата, египтянете го балсамосвали, т. е. извалсдали вътрешността на тялото, па го мазали и пушили с миризливи масла и треви. ВИ, 4-5. Тялото Йоакимово го балсамосаха. И най-после клетникът баща ся убеди да отдаде узаконеното на мрътвия си син. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 77. балсамосвам се, балсамосам се страд.
БАЛСАМОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от балсамосвам и от балсамосвам се; балсамосвание.
БАЛСАМОСВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Балсамиране; балсамосване. Моите медицински колеги., искаха незабавно да се захванат с опити, за да изследват свойствата на направеното балсамосвание, но аз се възпротивих. ССГ (превод), 19-20.
БАЛ САРА ж. Диал. Микроскопична паразитна гъбичка по листата на лозата; лозова плесен. Друга болест, от която най-често страдат нашите лозя е: маната — бал-сара. Хр. Даалиев, ТИ А, 10.
балсами`чен
— От тур. balsira. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БАЛСАРИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За лоза — който е нападнат от паразитната гъбичка балсара.
БАЛСУДЖУК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вид сладкиш, приготвен от сгъстена гроздова мъст, нишесте и орехови ядки под форма на суджук; мъстеница. На ръката ми са нанизани четири гевречета, а пред мен, в една жълта книга, се мъдри цял балсуджук, пълен с орехови ядки. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 15. Те [кадъните] се гушеха една в друга, ядяха с каносани пръспш балсуджук и се смееха. Ст. Сивриев, ПВ, 148.
— От тур. bal-sucugu.
БАЛТА1 ж. Диал. Мочурливо, блатисто място обикн. обрасло с гора и храсти. Тукашните селяни бяха повечето бабадашки българи, пришълци откъм балтите и езерата наДунава. Й. Йовков, Ж, 1945, 11. Потърсени били други обяснения за произхода на долината, която е част от голямата крайбрежна балта, проточена от село Ве-трен до Силистра. В. Бешовски и др., ЕП,
БАЛТА2 ж. Диал. Брадва, секира, балтия.
— Тур. balta. — Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БАЛТАВЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от балтавя се; балтаене.
БАЛТАВЯ СЕ, -иш се, мин. се. -их се, несв., непрех. Разг. Балтая се. Йоня отдъхна. Ах, какъв товар се свлече от плещите и`! Тази вечер не трябваше да се балтави, тази вечер нямаха време да се бавят! Г. Караславов, ОХ IV, 530.
БАЛТАДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м.
1. Истор. Войник от стражата на султанския харем, въоръжен с копие, чийто връх наподобява брадва. Пред средната врата-..
— бостанджиите, които вървяха подире им, ги предадоха на балтаджиите, а при третата пък балтаджиите — на белите евнуси. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 63.
2. Диал. Брадвар, секач. Докара балтаджии, бичкиджии, а че ги раздели на две: едните сториха бичкия в дерето, а пък другите се шумнаха в гората да секат дебели дървета за дъски. Н. Хайтов, ДР, 72. Па си вика чести царо / триста души балтаджии, / да отсечат честа гора, / честа гора Богданова. Нар. пес., СбНУ XI, 37.
— От тур. baltaci.
БАЛТАЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от балтая се; балтавене. Мразя балтаенето. Още ли не си готова за тръгване?
БАЛТАЛЪК, мн. -ци, м. Остар. и диал. Обществена гора, отстъпена от държавата
балталък
