жата на гърба. Сл. Трънски, Н, 698.
— От гр. aopxii ’жила’.
АОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Анат. Прил. от аорта. Аортна клапа.
АПАГОГА ж. Лог. Извод, построен върху невъзможността на противното положение.
— От гр. аяаусоут! ’отвеждане’.
АПАГОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Лог. Основан върху невъзможността на противното; апагогически. О Апагогично доказателство. Метод, използван от формалната логика за косвено доказване на известно положение чрез опровергаване на противоположното и изключване на трета възможност.
АПАГОГИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Лог. Апагогичен.
АПАНДИСИ`Т м. Разг. Апендицит.
— Фр. appendicite.
АПАП м. 1. Простонар. Другар, приятел. Аго Шабан вади шишето, .. и ми го подава. — Хайде, апап, сгрей се още малко, да запомниш и споменуваш Шабан Ахмедов Манника от Девин... Н. Хайтов, ШГ, 89. — Но как може Лили да измисля такива гадни неща! Дай писмото, аз познавам почерка на Лили. — А може, някой от нейните „ana-пи“ да го е написал. Тя не е толкова глупава! Ст. Даскалов, СЛ, 366. 2. Неодобр. Бабаит.
— От араб. през тур. ahbap. Друга форма: а х п а п.
АПАПИН, мн. апапи, м. Простонар. Апап. — Хайде — викам на невестата, — хайде сега, чоджум, да вървиш с нас да те направим на ей тоя апапин жена. Н. Хайтов, ДР, 10.
— Друга форма: ахпапин.
АПАРАТ м. 1. Сложен полуавтоматизи-ран уред, съставен от по-прости механизми с общо действие за извършване на някаква работа. И изведнъж фотографът се спуща към апарата си, мушва главата си под черната завеска на матовото стъкло и нагласява обектива на фокус. Св. Минков, РТК, 138. Летецът насочи апарата срещу течението на реката. А. Каралийчев, НЗ, 65. Телефонен апарат. Шмиргелов апарат. Телевизионен апарат. Слухов апарат. Прожекционен апарат. Рентгенов апарат. Морзов апарат. Кислороден апарат. Радарен апарат.
2. Със съгл. или несъгл. опред.Група органи в организъм, които изпълняват обща функция. По-късно не по-малко значение придобива развитието на човешкия гласов апарат, способен да произвежда членоразделни звукове. Псих. X кл, 1951, 24. Тя [физиологическата акустика] изучава най-сложните процеси, които обуславят възприемането на различни звукове от слуховия апарат на човека. ВН, 1961, бр. 2961, 4. Устният апарат на насекомите е твърде сложен и се отличава с голямо разнообразие в устройството си при различните групи. М. Йосифов, НСН, 30. И наистина всички изследователи са съгласни, че раковата дегенерация се дължи на дълбоки и непоправими изменения, които настъпват в хромозомния апарат на живата клетка при облъчване. Вл. Андреев, АЕ, 52. Двигателен апарат.
АОРТЕН
3. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Съвкупност от учреждения или служби, натоварени да извършват партийна или държавна управленска дейност. Адрианополекият поход [на Симеон] ускори решението му да направи значителни промени и в държавния апарат — от съвета на великите боляри до управителите и на най-малките ко-митати. А. Гуляшки, ЗВ, 415. // Съвкупност от служители и сътрудници на такива учреждения. Станаха ланските съкращения в апарата на управлението и аз трябваше отново да се върна в провинцията. Н.Хайтов, ПП, 64. Партиен апарат. Апаратът на Държавна сигурност.
4. Спец. Материали, пособия, методи, с които се подпомага научно или друго изследване. Библиографски апарат. Справочен апарат.
— От лат. apparatus ’приготвен, снабден’ през нем. Apparat.
АПАРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни.
1. Прил. от апарат (в 1 знач.) Жените дълго гледаха дървеното станционно здание, часовника, помпата, слушаха някакви отмерени удари от апаратната стая и се спо-глеждаха. Г. Караславов, Тат., 183. Апаратно къдрене. Апаратно багрене.
2. Като същ. апаратна ж. Помещение, в което се работи с апарат обикн. с телеграф, (в 1 знач.). Влакът дълго пухтя през пожълтелите необрани царевици и спря на Долно Церовене. От апаратната изскочи дежурният чиновник с червена лента на ръка. А. Каралийчев, НЧ, 110. Аз бях някога телег-рафист .. Апаратната заемаше две стаи, съединени с врата в средната стена. Г. Райчев, Избр. съч. I, 12-18.
АПАРАТОСТРОЕНЕ, мн. няма, ср. Произвеждане на апарати; апаратурострое-не.
АПАРАТУРА ж. Събир. Книж. Система от апарати за извършване на определена работа. Докато врагът се усети, неговите двадесет и седем наемници били обезоръжени, телефонната линия прекъсната, апаратурата в пощенската станция разрушена. Сл. Трънски, Н, 458. // Оборудване с апарати на лобаратория, командно, производствено и под. помещения. Институтът разполага с голям брой сътрудници и персонал от всякакви медицински специалисти, богати лаборатории, най-модерни апаратури. Г. Белев, КР, 69. Радиограмофонна апаратура.
АПАРАТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни.
384
АПАРАТУРЕН
