АЛКАЛОИДИ, мн., ед. (рядко) алкалоид, м. Хим. Органични съединения с характер на основа, главно от растителен произход, които съдържат азот и най-често имат сложен химичен състав. Листата и семената на татула съдържат отровни алкалоиди. А. Бойчинов, ПХ, 53.
— От араб. + гр.
АЛКАНА ж. Многодишно тревисто тропическо растение, от което се добива червено багрилно вещество, използувано като химически реактив и като оцветител за тъкани. Alcanna.
— От араб. през исп. alcanna.
АЛКАНИ мн., ед. (рядко) алкан м. Хим. Алифатни съединения, въглеродните атоми в които са свързани в прави или разклонени вериги само с прости връзки; парафини.
— От араб.
АЛКАНИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Жажда, страстен стремеж към нещо. Съгреших в помислите си и те обикнах с престъпно ал-кание; така страшно светотатството легна на душата ми, защото чрез някаква небесна орис не мога да те отделя от трите образа, които гледат от небето. Ст. За-горчинов, ЛСС, 99.
АЛКАНИ`Н м. Хим. Червено багрилно вещество, което се извлича от коренището на някои растения и се използва като оцветител в парфюмерийната промишленост или като реактив при химически реакции.
— От лат.
АЛКАЯ, -аеш, мин. св. -ах, несв., непрех. Старин. Силно, страстно желая нещо; жадувам. — Който има много, за още алкае; който е силен, своите братя не зачита за ■нищо. Ст.Загорчинов, ДП, 389.
АЛКЕНИ мн. Хим. Вид ненаситени въглеводороди с двойна връзка; олефини.
АЛКИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. в съчет.: Алкидна смола. Спец. Полиестерна смола, получавана чрез кондензиране на органични дикарбонови киселини с многовалентни алкохоли, която се употребява за приготвяне на лакове.
— От лат.
^ АЛКИ`Л м. Хим. Едновалентен радикал, съдържащ един въглероден и три водородни атома; алкилов радикал. ^ От араб.
• АЛКИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Вкарвам алкилови радикали (а л кил и) в молекулата на органични съединения при производството на бензин, багрила, лекарска и др. алкилирам се страд.
АЛКИЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Хи-мически процес, при който се вкарват алки-’Л0ви радикали (алкили) в молекулата на органични съединения.
^ АЛКИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. В съчет.: Алкилов радикал. Алкил.
АЛКАЛОИДИ
АЛКОВ м. 1. Книж. Вдадена навътре част в стена на стая за поставяне на легло, закривано със завеса; ниша. // Завеса на такова легло. Отредената на мадам Меворах стая .. беше комфортно мобилирана: прозорците бяха със двойни завеси, креватът
— с алкови, имаше тоалетно огледало, умивалник, фотьойли. А. Страшимиров, Съч. V, 339.
2. Поет. Легло. От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти? Н. Лилиев, Ст, 34.
— От араб. през фр. alcove.
АЛКОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Книж. Прил. от алков.
АЛКОРАН м. Остар. 1. Мохамедов закон; коран. Пророкът им заповядал: „С за-хождането на слънцето ще турите мечовете в ножниците. . ; и юначните последователи на алкоранът точно изпълняват волята Мохамедова. Ст. Ботьов, К (превод), 180. Стара Арнаутка била позната на всичките.. При нея са вкусните гозби, при нея са силните питиета, запретени от алкоранът на верните Мохамедови синове. Ст. Ботьов, К (превод), 30-31. 2. Книгата, в която е написан Мохамедовият закон; коран.
— От араб.
АЛКОХОЛ м. 1. Хим. Лесноподвижна течност със специфична миризма, която се получава при ферментирането на захари и се среща в разредено състояние в спиртните напитки; спирт.
2. Само ед. Разг. Спиртно питие. Кондарев изпи коняка и усети, че алкохолът мина като огън по тялото му. Ем. Станев, ИК , I, 220. Тогава тя [Ирина] отиде при бюфета в трапезарията и си наля чаша коняк. Алкохолът отпусна изопнатите й нерви, удави смущението й в скептичен смях. Д. Димов, Т, 398. // Събир. Спиртни напитки. В същност от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използувани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система. С. Славчев, ЖББ, 70. Той не можеше да свикне с тежкия мирис на алкохол, на мухъл и нечистоплътно ст. Ал. Бабек, МЕ, 127. В заведението не се сервира алкохол.
3. Обикн. мн. Хим. Органични съединения, в състава на молекулите на които влиза група от атоми на кислорода и водорода (хидроксилна група). Метилов алкохол. Поливален-тни алкохоли.
— От араб. през нем. Alkohol. Друга (остар.) форма: алкоол.
АЛКОХОЛАТИ мн., ед. (рядко) алко-холат, м. Хим. Съединения на едновалентни алкохоли.
309
АЛКОХОЛАТИ
